В този миг зад нея се разнесе тих звук. Елена се извъртя и видя два чифта очи, които горяха в полумрака на килията срещу тази на Стефан.
33
За своя изненада Елена не изпита гняв, а само решителност да защитава Стефан, ако можеше.
И тогава видя, че в килията, за която тя си мислеше, че е празна, се спотайваше едно китсуне.
Обаче то по нищо не приличаше на Шиничи и Мисао. Имаше дълга коса, бяла като сняг — но лицето му беше младо. Беше облечено изцяло в бяло, с туника и панталони от някакъв мек плат, подобен на коприна. Опашката му бе толкова пухкава, че на практика изпълваше малката килия. Освен това имаше лисичи уши, които помръдваха насам-натам. Очите му бяха златисти като отблясъците на фойерверки.
Той беше великолепен.
Китсунето отново се закашля. После извади — от дългата си коса, помисли си Елена — много, много малка торбичка от фина кожа.
Съвършена торбичка за съвършено бижу, каза си Елена.
Сега китсунето показа с жест как изважда бутилка с „Черна магия“ (все едно бе тежка, а питието в нея — възхитително) и се престори, че пълни торбичката със съдържанието на бутилката. След това, все едно че извади спринцовка (вдигна я и натисна буталото, също като доктор Мегар, за да излязат мехурчетата въздух) и я напълни с течността от торбичката. Накрая се престори, че промушва иглата на спринцовката през решетката на килията, натиска буталото с палеца си и я изпразва.
— Мога да те нахраня с „Черна магия“ — преведе Елена на Стефан. — Мога да напълня спринцовката от малката му торбичка. Доктор Мегар също би могъл да я напълни. Но няма време, затова аз трябва да го направя.
— Аз… — започна Стефан.
— Ти ще пиеш колкото може по-бързо.
Елена обичаше Стефан, искаше да слуша гласа му, не можеше да се насити да го гледа, но животът му бе заложен на карта и тя трябваше да го спаси. Взе малката торбичка, поклони се ниско, с благодарност на китсунето и остави пелерината си на пода. Цялото й внимание бе съсредоточено върху Стефан, затова не се замисли как е облечена.
Тя овладя треперенето на ръцете си. Разполагаше с три бутилки „Черна магия“: скритата в нейната пелерина, тази на доктор Мегар и третата, скрита някъде в пелерината на Деймън.
И така, с точността на машина, тя повтори това, което китсунето й бе показало с жестове. Потапяне, изтегляне на течността, промушване през телената мрежа, пръскане. Отново и отново и отново.
След около десетина пъти Елена усвои нова техника — на катапулт. Пълнеше малката торбичка с виното, държеше я за горния край — докато Стефан нагласи устата си, сетне с едно движение смачкваше торбичката с длан и изстискваше доста голямо количество право в устата на любимия си. Телената мрежа стана лепкава, както и долната част на лицето на Стефан. Никога нямаше да се получи, ако стоманата беше остра като бръснач и за него, но всъщност по този начин през гърлото му премина удивително количество живителна течност.
Елена мушна другата бутилка с „Черна магия“ в килията на китсунето, която беше с обикновени решетки.
Не знаеше точно как да му благодари, но щом й остана свободна секунда, девойката се извърна и му се усмихна. Той пиеше жадно направо от бутилката, а по лицето му бе изписан израз на чисто и неподправено удоволствие.
Краят настъпи прекалено бързо. Елена чу бумтящия глас на Сейдж:
— Това не е честно! Елена няма да е готова! Елена не успя да прекара достатъчно време с него!
Девойката не се нуждаеше от повече подканяне. Пъхна последната бутилка с „Черна магия“ в килията на китсунето, поклони му се за последен път и му върна фината торбичка — но с напъхан вътре жълтият диамант от пъпа й. Това беше най-голямото бижу, което й бе останало, и тя видя как го преобръща внимателно в пръстите си с дълги нокти. След това китсунето се изправи на крака и леко й се поклони. Двамата се усмихнаха един на друг, после Елена изпразни торбичката на доктор Мегар и се загърна с червената си пелерина. След това, цялата трепереща, се обърна към Стефан и прошепна:
— Съжалявам. Нямах намерение посещението ми да прилича на лекарска визита.
— Но ти видя шанс да спасиш живота ми и не можа да не се възползваш от него.
Понякога двамата братя много си приличаха.
— Стефан, недей! О, колко те обичам!
— Елена. — Той целуна пръстите й, притиснати към телената мрежа. Сетне се извърна към пазачите: — Не, моля, моля, не я отвеждайте! За Бога, дайте ни само минута още! Само една!