Роклята на Бони бе изключително оригинално творение — изработена от сребриста материя, която на околната светлина добиваше пастелен оттенък. Вътре, на лунната светлина, щеше да искри в нежно розово — почти същият цвят като ягодовата коса на Бони. Към нея имаше колан, колие, гривни, обеци и пръстени — всички украсени с изящно полирани опали. Къдриците на Бони щяха да бъдат внимателно вдигнати нагоре и оформени в предизвикателна вълниста маса, за да открият лицето и да придадат на прозрачната й кожа мек розов нюанс на слънчева светлина или неземно блед, ако е вътре, на закрито.
Роклята на Елена отново щеше да бъде най-семплата и в същото време най-поразителната. Дрехата беше яркочервена — цветът щеше да е един и същ на кървавочервените лъчи на слънцето, както и вътре, на светлината на газените лампи. Деколтето беше ниско изрязано, давайки възможност на млечнобялата й кожа да сияе със златисти отблясъци на слънчевата светлина. Плътно прилепнала към тялото, от едната страна роклята имаше дълбока цепка, за да може Елена да върви спокойно и да танцува. В следобеда на партито лейди Улма среса внимателно косата на Елена в бухнал облак, който блестеше с тицианово сияние навън и със златисто вътре. Бижутата й включваха диаманти по ръба на деколтето, по пръстите, китките и на едната ръка над лакътя, плюс диамантената огърлица на Стефан. Всички те щяха да блестят на слънцето в кървавочервено като рубини, ала от време на време щяха да лумват в искрящите цветове на фойерверките. Лейди Улма се закле, че всички ще бъдат шашнати.
— Но аз не мога да нося тези скъпи бижута — възрази Елена на лейди Улма. — Може да не мога да те видя отново, преди да измъкнем Стефан, а след това ще сме бегълци!
— Същото се отнася и за нас — додаде тихо Мередит, плъзгайки поглед по момичетата в техните „вътрешни цветове“ в сребристосиньо, яркочервено и опалово. — Всички ние сме накипрени с повече бижута, отколкото някога сме носили „навън“ или „вътре“ — но ти можеш да ги изгубиш!
— А на вас може да ви потрябват — обади се тихо Лусен. — Това е още една причина всяка от вас да има бижута, които може да размени за цигари, безопасност, храна или каквото и да е друго. Изработката им е много проста и лесно можете да извадите камъните, за да ги използвате за заплащане. Самите бижута не са в натруфен стил, който би могъл да не допадне на изискания вкус на някой колекционер.
— В допълнение мога само да кажа, че всички са от най-високо качество — намеси се и лейди Улма. — Те са най-чистите образци, без никакви дефекти, които успяхме да намерим за толкова кратък срок.
След всичко това трите момичета повече не можеха да се сдържат и се спуснаха към двойката — лейди Улма, разположена в огромното си легло със скицника до нея, и Лусен, застанал наблизо — и плакаха, и се целуваха, докато всички не съсипаха страхотния си грим.
— За нас вие сте истински ангели спасители, осъзнавате ли го? — изхлипа Елена. — Като вълшебни кръстници или ангели! Не зная как ще имам сили да ви кажа сбогом!
— Като ангели — промълви лейди Улма и изтри сълзата, търкулнала се по бузата на Елена. Сетне я прегърна и рече: „Виж!“, като посочи към себе си, излегнала се удобно в леглото, заобиколена от две прекрасни млади жени с влажни очи като на кошути, готови да изпълнят всяко нейно желание. След това лейди Улма кимна към прозореца, откъдето се виждаше малкият поток край мелницата и няколко палмови дървета с узрели плодове, които блестяха като скъпоценни камъни сред клоните им, а накрая махна с ръка, за да посочи градините, овощните дървета, полетата и горите на имението.
Взе ръката на Елена и я плъзна по леко заобления си корем.
— Виждаш ли? — попита с едва доловим шепот. — Виждаш ли всичко това — а можеш ли да си спомниш каква бях, когато ме намери? Коя от нас е ангел сега.
При думите „каква бях, когато ме намери“, ръцете на Елена се стрелнаха нагоре и закриха лицето й — сякаш беше неспособна да понесе онзи спомен. След това отново прегърна и целуна лейди Улма, слагайки начало на нова серия от прегръдки, гибелни за грима.