Черното куче тутакси се извъртя, наведе нос към земята, сякаш това му доставяше огромно удоволствие, и затича напред-назад по стълбите и ливадата, която оформяше Голямата бална зала — сега цялата осеяна в дупки от кирките, лопатите и дори големите лъжици, които хората забиваха в нея.
Много е трудно да заловиш китсуне, промърмори Елена в ухото на Деймън.
Той кимна и погледна часовника си.
— Надявам се същото да важи и за нас — промърмори той в отговор.
Сейбър излая рязко. Сърцето на Елена подскочи в гърдите й.
— Какво? — извика тя. — Какво е това? — Деймън я сграбчи за ръката и я поведе след себе си.
— Какво намери той? — попита Елена развълнувано, когато двамата стигнаха до кучето.
— Не зная. Това не е част от Голямата бална зала — отвърна Мередит. Сейбър седеше гордо пред леха с високи туфи от бледолилави (тъмновиолетови) хортензии.
— Май не се справят много добре — отбеляза Бони.
— Освен това мястото не е под нито една от горните бални зали — додаде Мередит, наведе се, за да бъде на височината на Сейбър, и погледна нагоре. — Там е само библиотеката.
— Е, едно нещо зная със сигурност — заговори Деймън. — Ще копаем в тази цветна леха и изобщо няма да си направя труда, за да помоля за разрешение госпожа С очи-делфиниуми-сега-трябва-да-ви-убия.
— О, наистина ли смяташ, че очите й са делфиниуми? Защото аз мисля, че по-скоро са синчец — отбеляза един гост зад Бони.
— Тя действително ли каза, че ще ви убие? Но защо? — попита нервно друг гост, застанал близо до Елена.
Елена не им обърна внимание.
— Е, да речем, че никак няма да й хареса. Но това е единствената следа, с която разполагаме. Освен ако, разбира се, китсунетата не са смятали да скрият половината от ключа тук, но после са се отказали и са си тръгнали с карета — добави тя телепатично на Деймън.
— Това означава, че шоуто може да започне! — извика един от младите вампири и пристъпи към Елена.
— Но аз още не съм получил обратно амулета си — заяви Деймън решително и застана пред Елена като непробиваема стена.
— Но след минути ще го имаш. Виж, не може ли някой от приятелчетата да върви след кучето по следата дотам, откъдето лошите момчета са дошли в имението, ако ме разбирате? А междувременно ние да започнем шоуто?
— Може ли Сейбър да направи това? — попита Деймън. — Да проследи карета?
— С лисица в нея? Разбира се. Всъщност аз бих могъл да отида с тях — предложи Сейдж тихо. — Така ще мога да се уверя, че ще заловим тези двама врагове, ако достигнем по следата до тях. Покажи ми ги.
— Това са единствените техни форми, които познавам. — Деймън протегна ръка и докосна с два пръста слепоочието на Сейдж. — Но разбира се, те имат много форми, вероятно безброй.
— Е, предполагам, че те не са най-главната ни цел. Амулетът е най-важното.
— Да — кимна Деймън. — Дори и да не откриете и следа от тях, вземете половината от ключа и бързо се върнете.
— Значи това е по-важно дори от отмъщението — заключи Сейдж тихо, поклащайки удивено глава. Сетне припряно добави: — Е, аз бих си пожелал късмет. Има ли сред вас някой с авантюристичен дух, който иска да дойде с мен? А, добре, четирима — много добре — петима, madame — достатъчно.
И в следващия миг вече го нямаше.
Елена погледна към Деймън, който на свой ред я изгледа с черните си, безизразни очи.
— Наистина ли очакваш от мен да направя това отново? — попита девойката.
— От теб се иска да застанеш там. Ще се погрижа да загубиш колкото може по-малко кръв. И ако пожелаеш да спрем, можеш да ми дадеш сигнал.
— Да, но сега вече зная какво става. И не мога да се справя.
Лицето му внезапно се вледени. Изключваше я.
— От теб не се изисква да се справяш с каквото и да било. Освен това не е ли достатъчно, ако кажа, че Стефан го заслужава?
Стефан! Цялото тяло на Елена потръпна.
— Позволи ми и аз да участвам — замоли се тя. Знаеше за какво го моли и знаеше какво ще й отговори Деймън.
— Стефан ще се нуждае от теб, когато го освободим. Постарай се да се справиш с това.
Престани. Мисли. Не го пришпорвай, заповядваше й вътрешният глас. Той те манипулира. Знае как да го прави. Не му позволявай да те манипулира.
— Мога да се справя и с двете — настоя Елена. — Моля те, Деймън. Не се отнасяй с мен, сякаш съм едно от твоите забавления за една нощ, нито дори като с твоята принцеса на мрака. Говори с мен, сякаш съм Сейдж.