— Аз съм първата кандидатка — откликна Мередит. — Ужасявам се от бълхи, но Деймън така и не ми намери прах срещу бълхи. Що за господар е той!
Разнесе се дружен смях, а Мат още повече се озадачи. Мередит беше облечена — ами, май с някакъв тоалет повече от бижута, отколкото от плат, който навярно струваше няколко милиона долара в сапфири.
Стефан пое ръката на Мередит. Между дланите им отново изригна същият лек светлинен проблясък. После Мередит се отдръпна настрани с думите:
— Благодаря ти.
— Аз ти благодаря, Мередит — отвърна Стефан тихо.
Синята рокля на Мередит поне не беше на парцали като роклята на Елена, отбеляза Мат.
Бони — чиято рокля беше нацепена на сребристи панделки — вдигна ръка.
— И мен, моля!
Стефан улови ръката й и чудото със светлината се повтори.
— Благодаря ти, Стефан! Ооох! Сега се чувствам много по-добре! Мразя да ме сърби!
— Аз ти благодаря, Бони. Мразя мисълта, че ще умра в самота.
— Останалите вампири сами да се погрижат за себе си! — разпореди се Елена, все едно че държеше списък с график пред себе си и проверяваше една по една точките от дневния ред. — А ти, Стефан, моля те… — Протегна ръце към него.
Той коленичи пред нея, целуна и двете й ръце, сетне ги окъпа в нежна бяла светлина.
— Но аз все още искам да се изкъпя — умолително проговори Бони, докато новият вампир — висок и строен — и Деймън се обвиха в сребристо лунно сияние.
— В тази къща има четири напълно изправни бани: в стаята на Стефан, в моята стая и в стаите от двете страни на стаята на Стефан. Всички са на ваше разположение. Ей сега ще заредя всяка баня със соли за вана — заговори госпожа Флауърс. След малко добави, като разпери ръце пред цялата опърпана, кървяща, мръсна група: — Моят дом е и ваш, скъпи мои.
Разнесе се хор от горещи благодарности.
— Ще направя график. Имам предвид за храненето на Стефан. Ако момичетата са съгласни — забързано додаде Елена, като погледна Бони и Мередит. — Не му е нужно много, само по малко, на всеки час до сутринта.
Елена все още се срамуваше от Мат. А Мат не по-малко се срамуваше от нея. Но той пристъпи напред и вдигна празните си ръце, за да покаже, че няма лоши намерения.
— Това правило само за момичетата ли важи? Защото аз също имам кръв и съм здрав като кон.
Стефан го стрелна притеснено с поглед.
— Не е правило само за момичетата. Но ти не си длъжен да…
— Искам да ти помогна.
— Добре тогава. Благодаря ти, Мат.
Правилният отговор би трябвало да бъде: „Благодаря ти, Стефан“, но Мат не можа да измисли какво да му каже и затова избъбри смутено:
— Благодаря ти, че си се грижил за Елена.
Стефан се усмихна.
— За това трябва да благодариш на Деймън. Той и останалите ми помогнаха — както и на другите.
— Освен това разхождаме кучета — или поне Сейдж го прави — подхвърли Деймън иронично.
— О, това ми напомня. Трябва да обезпаразитя приятелите си. Сейбър! Талон! Тук! — Последва изсвирване, което Мат никога не би могъл да имитира.
Всичко и без това му се струваше като в мъгла. От мрака изникнаха огромно куче, почти с размерите на пони, и един сокол.
— Сега — рече едрият вампир и меката светлина отново засия. — Това беше. Ако нямате нищо против, предпочитам да спим навън с приятелите ми. Благодарен съм за любезността ви, Madame, казвам се Сейдж. Соколът е Талон, а кучето — Сейбър.
— Първо ще се изкъпем двамата със Стефан, а след това госпожа Флауърс ще приготви банята за момичетата — заяви Елена. — Вие, момчета, сами ще се оправяте.
— А аз — обяви госпожа Флауърс със сериозен тон — ще бъда в кухнята. Ще приготвя сандвичи. — С тези думи възрастната жена се извърна, за да се заеме със задълженията си.
Точно в този миг от земята изникна Шиничи и се извиси над тях.
Или по-скоро се извиси лицето му. Това определено беше илюзия — ужасяваща, но изумителна. Шиничи все едно беше там, гигант, крепящ света на раменете си. Черната част от косата му се сливаше с нощта, но алените краища образуваха пламтящ ореол около лицето му. Беше странна гледка — пришълец от една земя, доминирана от гигантско червено слънце, нощем и денем.
Очите на Шиничи също бяха червени, като две малки луни в небето, и фокусирани върху групата пред къщата на госпожа Флауърс.