— Мат — прошепна девойката.
Той не промълви нищо. И не бе нужно. Всичко бе изписано върху лицето му: удивлението, което постепенно се превърна в нещо, което Елена никога досега не бе виждала в Мат. Или поне не когато гледаше нея.
Беше някакво отчуждение, което напълно я срази, преряза всички връзки помежду им.
— Мат, не е… — опита да се оправдае, но се отрони само едва доловим шепот.
И тогава, за нейно удивление, заговори Деймън:
— Нали ме познаваш? Едва ли можеш да обвиняваш едно момиче, че се опитва да се защити. — Елена сведе очи към треперещите си ръце. Деймън продължи: — Знаеш също, че вината е само моя. Елена никога не би…
Едва сега Елена го осъзна: Деймън използваше внушението си върху Мат.
— Не! Изненада Деймън, като отново го улови за ръцете, но този път само за да го разтърси здраво. — Не го прави! Не и с Мат!
Черните му очи се извърнаха към нея, но погледът му сега съвсем не беше като на пламенен ухажор. Деймън бе прекъснат насред опита си да използва Силата. Ако го бе сторил някой друг, от него щеше да остане само мазно петно на земята.
— Аз те спасявам — произнесе студено той. — Нима отказваш?
Елена усети как краката й се подкосиха. Може би само веднъж, и то само заради Мат…
Нещо мощно се надигна в нея. Това бе всичко, което можеше да стори, за да не изгуби докрай аурата си.
— Никога не прави това с мен — рече Елена. Гласът й бе тих, но леден. — Никога не смей да ме манипулираш! И не закачай Мат!
В бездънните черни глъбини в очите на Деймън проблесна нещо като искра на одобрение. Но тутакси изчезна, преди Елена да се увери, че не бе само призрачно видение. Защото, когато заговори пак, Деймън не звучеше толкова хладно.
— Добре — обърна се той към Мат. — Какъв ще е сега планът? Ти избери.
Мат заговори глухо, без да поглежда нито Елена, нито Деймън. Макар и зачервен, беше мъртвешки спокоен.
— Исках да ви кажа, че този приус съвсем не е лош. А търговецът на автомобили разполага с още един, който също е в добро състояние, така че можем да имаме две еднакви коли.
— Така ще потеглим с двете коли една след друга и ще можем да се разделим, ако някой ни проследи! Няма да знаят след коя да потеглят. — При нормални обстоятелства Елена би прегърнала Мат от възторг. Но сега Мат бе забил поглед в обувките си, което май беше по-добре, защото Деймън бе стиснал клепачи и леко поклащаше глава, сякаш не можеше да повярва на нещо толкова идиотско.
Така трябва, помисли си Елена. Моята аура — или тази на Деймън — е това, към което те се стремят. Никога няма да успеем да ги подмамим с двете еднакви коли, освен ако и аурите ни не са еднакви.
От което следваше, че тя трябваше да продължи нататък в колата на Мат. Само че Деймън никога не би се примирил с това. А пък тя се нуждаеше от Деймън да я отведе при нейния любим, при единствения, който наистина й бе необходим: Стефан.
— Ще взема по-старата кола — предложи Мат, но говореше само на Деймън, без да обръща внимание на Елена. — И без това съм свикнал да се оправям с таратайки. Вече спазарих сделката с търговеца. Можем да тръгваме — додаде, все още говорейки само на Деймън: — Трябва само да ми кажеш накъде в действителност ще пътуваме. След това може да се разделим.
Деймън задълго остана смълчан. Накрая обяви рязко:
— Засега ще се насочим към Седона в щата Аризона.
— На онова място, което е пълно с побъркани по Ню Ейдж? Да не се шегуваш?
— Казах вече, че ще започнем търсенето от Седона. Там е истинска пустош. Наоколо няма нищо, освен скали. Много лесно можеш да се загубиш сред тях. — За миг ослепителната усмивка на Деймън отново проблесна, но мигом угасна. — После, след като се отклоним от магистрала 89А, ще стигнем до курорта Джунипър Ризърт.
— Ясно — кимна Мат. Лицето му не изразяваше нищо или поне Елена не забеляза никакви емоции, но аурата му вреше и кипеше в червено.
— Виж, Мат — заговори Елена, — наистина ще трябва да се събираме заедно всяка вечер, така че, ако само ни следваш… — Млъкна и пое остро дъх.
Мат вече се бе извърнал с гръб към нея. И не се обърна, докато тя му говореше. Просто продължи да се отдалечава, без дума да отрони.
Без въобще да погледне назад.
7
Елена се събуди от нетърпеливото почукване на Деймън по прозореца на приуса. Сега бе напълно облечена, притиснала дневника до гърдите си. Беше на следващия ден, след като Мат ги изостави.