— Ама че е скъперник — оплака се Бони, щом вратата се затвори плътно зад него. — Значи ни остават само няколко минути за разговор, преди да потеглим.
— Мога да опаковам всичко за по-малко от пет минути — изрече Елена тъжно, но в следващия миг осъзна последните думи на Бони. — Преди да потеглим?
— Не мога да взема само най-необходимото — промърмори Мередит раздразнено. — Не успях да запиша най-необходимото в паметта на мобилния си телефон. И сега нямам представа кога ще успея да презаредя батерията му. Освен това имам цял куфар, пълен с документация!
Елена премести нервно поглед от едната към другата си приятелка.
— Хм, няма съмнение, че аз съм тази, която трябва да си опакова багажа. Защото аз съм единствената, която тръгва на път… нали така? — Отново ги изгледа изпитателно.
— Да бе, сякаш ще те оставим да потеглиш без нас към някоя друга вселена! — възкликна Бони. — Та ти не можеш без нас!
— Не е към друга вселена, а към друго измерение — поправи я Мередит. — Но са валидни същите принципи.
— Но не мога да ви позволя да дойдете с мен!
— Разбира се, че можеш. Аз съм по-голяма от теб — припомни й Мередит. — И нищо не можеш да ми забраниш. Истината е, че ние имаме мисия. Решили сме да открием звездната сфера на Шиничи или Мисао. Ако успеем, може би ще можем веднага да преустановим това, което сега се случва във Фелс Чърч.
— Звездна сфера? — учуди се Елена, но не продължи, защото в дълбините на съзнанието й изплува един смущаващ образ.
— По-късно ще ти обясня.
Елена поклати глава.
— Но вие двете сте оставили Мат да се справя сам с разни свръхестествени явления, така ли? И то когато се крие от полицията?
— Елена, сега дори и полицията във Фелс Чърч се страхува. И честно казано, ако го вкарат в килията към следственото в Риджмънт, това за него може да се окаже най-безопасното място. Само че няма да успеят, защото действа заедно с госпожа Флауърс и двамата са много солиден екип. — Мередит млъкна, колкото да си поеме дъх, но сякаш се замисли дали да каже още нещо.
Вместо нея го изрече Бони, с много тих глас:
— Елена, аз не бях добре. Започна се, ами, започнах да изпадам в истерия, да чувам и да виждам неща, които ги нямаше — или поне си ги въобразявам или дори ги карам да се сбъдват. Започнах да се плаша от себе си, от това, което обсебваше мислите ми. Боях се, че излагам хората на опасност. Докато Мат е твърде здравомислещ, за да стори подобни неща. — Бони потърка очите си. — Зная, че Тъмното измерение е нещо много лошо, но там поне няма да излагам на опасност домове, пълни с невинни хора.
— Всичко това… всичките тези лоши неща наистина сполетяха Бони — кимна Мередит. — Дори и да не искахме да дойдем с теб, трябваше да я отведа от Фелс Чърч. Не искам да прозвуча твърде драматично, но вярвам, че демоните бяха по следите й. И откакто Стефан изчезна, Деймън може да се окаже единственият, способен да ни пази от тях. Или може би ти, Елена, ще й помогнеш?
Мередит… да драматизира? Елена обаче наистина видя настръхналата кожа на Мередит. Както и блестящите капки пот по челото на Бони. Дори къдриците й бяха навлажнени.
— Не може да се каже, че сме напуснали поста си — продължи Мередит, като докосна Елена по китката. — Сега Фелс Чърч прилича на военна зона. Вярно е, че го напуснахме, но не сме оставили Мат да се справя сам. Той разполага със съюзници, като доктор Алпърт например. Тя е най-добрата лекарка в цялата околност и може дори да убеди хората в съществуването на Шиничи и малаха. А освен това родителите се захванаха да оправят цялата бъркотия. Както и психиатрите, журналистите. Само че в резултат на това е почти невъзможно да действаш, без да привличаш всеобщото внимание. Мат въобще не е застрашен.
— Но… но нали само преди седмица…
— По-добре погледни вестника от неделя.
Елена пое от Мередит неделния брой на „Риджмънт Таймс“, най-четения в областта около Фелс Чърч. Вниманието й тутакси бе привлечено от заглавието набрано с огромни букви:
„ОБСЕБВАНЕ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК?“
Под заглавието следваха доста редове, но това, което грабваше погледа, беше фотография на три боричкащи се момичета в невъзможни за човешкото тяло пози, с невъобразимо огънати крайници. По лицата на две от тях личаха болка и ужас, но кръвта на Елена изстина при вида на третото. Тялото й бе така извито, че лицето й се бе озовало най-отдолу, като гледаше в обектива с устни, оголили зъбите й. Очите й бяха демонични — нямаше как другояче да бъдат описани. Не че бяха завъртени, за да остане само бялата роговица, нито деформирани или нещо подобно. Нито блестяха със зловещо червено. Не, всичко бе в изражението им. Елена никога досега не бе виждала такъв поглед. Призля й.