— Случвало ли ти се е да си кажеш: „Хей, това тук е цяла вселена“? — попита я Бони тихо.
— Непрекъснато ми се случва, откакто се запознах със Стефан — обади се Мередит. — Не се засягай, Елена. Най-важното е, че всичко това стана само за два дни; от мига, когато възрастните разбраха, че наистина става нещо особено.
Мередит въздъхна. Преди да продължи, прокара през косата си пръстите си с безупречно поддържан маникюр.
— Тези момичета станаха жертва на това, което Бони нарича обсебване в съвременния смисъл на думата. Или пък са обсебени от Мисао — женското китсуне, която вероятно е виновна за всичко това. Но ако успеем да открием така наречените звездни сфери, или поне една от тях, ще ги заставим да оправят цялата бъркотия, която създадоха.
Елена остави вестника настрани, за да не гледа повече тези обърнати надолу очи, сякаш вторачени в нейните.
— С какво се занимава твоят приятел, докато в града ни бушува такава криза?
За пръв път Мередит изглеждаше действително облекчена.
— Възможно е да пътува насам, точно сега, докато говорим за него. Писах му за всичко, случващо се тук. Всъщност той ме посъветва да изведа Бони от града. — Погледна извинително Бони, която само вдигна ръце и погледна към небето. — Писа ми още, че ще се върне във Фелс Чърч веднага щом довърши работата си по някакъв проект, свързан с остров Шинмей но Ума. Тези странни събития са точно по специалността на Аларик. Той не се плаши лесно, така че дори да отсъстваме за няколко седмици от града, Мат ще може да разчита на Аларик.
Елена вдигна ръце, също като Бони.
— Има само едно нещо, което е по-добре да знаете, преди да потеглим. Аз не мога да помогна на Бони. Ако разчитате на мен да направя нещата, които сторих при последното ни сражение с Шиничи и Мисао… е, не мога. Опитвах се няколко пъти, с всички сили, да повторя действията си с крилете, но нищо не постигнах.
Мередит бавно изрече:
— Тогава може би Деймън може да ни посъветва…
— Може би, но, Мередит, точно сега не е разумно да го притискаш. Или поне не веднага. Деймън е сигурен, че Шиничи има достъп до спомените му и може да го лиши от тях. А и не се знае дали няма отново да го обсеби…
— Онова лъжливо китсуне! — извика Бони гневно сякаш нейните спомени бяха отнети. Реагира така, все едно че Деймън й е гадже, помисли си Елена. — Шиничи се закле, че няма да…
— Закле се също и че ще си тръгне от Фелс Чърч. Единствената причина да повярвам на сведенията на Мисао за ключа за килията на Стефан е това, че тя ми се присмиваше. Изобщо не допускаше, че можем да сключим сделка, и затова не се опита да ме излъже или да се прави на много умна. Или поне така предполагам.
— Заради това сега сме тук, при теб. За да спасим Стефан — припомни й Бони. — Ако имаме късмет, ще открием звездните сфери, чрез които ще можем да контролираме Шиничи. Нали така?
— Точно така! — потвърди Елена пламенно.
— Точно така — заяви Мередит с типичния си сериозен тон.
— Да пребъде сестринството на динозаврите велосираптор!
Трите приятелки притиснаха ръцете си една върху друга като трилъчник. Това напомни на Елена за дните, когато ръцете бяха четири.
— А какво става с Каролайн? — поинтересува се тя.
Бони и Мередит се спогледаха, преди Мередит да поклати огорчено глава.
— По-добре да не знаеш. Наистина.
— Ще го понеса. Наистина — увери я Елена шепнешком. — Забрави ли, Мередит, че вече бях мъртва. При това два пъти.
Но приятелката й отново поклати глава.
— Ако не можеш да гледаш онази снимка, не бива да слушаш какво става с Каролайн. Два пъти я посетихме…
— Ти я посети два пъти — прекъсна я Бони. — Втория път аз припаднах, а ти ме остави пред вратата.
— И тогава осъзнах, че можех да те изгубя завинаги, и ти се извиних… — Мередит млъкна, а Бони я стисна за рамото.
— Е, не може да се каже, че беше обикновена визита — продължи Мередит. — Изпреварих майката на Каролайн и изтичах до стаята й. Заварих я в бърлогата й — нямаш представа как изглеждаше — да яде нещо. Като ме видя, тя се закиска и продължи да яде.