За нейна изненада, вместо да изглежда сериозна, Мередит допи последните глътки от диетичната си кола и се усмихна.
— Нямаш ли план А?
— Ами… може би още е само смътна идея. Но все още не е нещо избистрено. А ти?
— Разполагам с няколко идеи. Можем да ги наречем план Б и план В. Така че ще постъпим както винаги — ще даваме всичко от себе си, ще има и грешки, докато ти не измислиш нещо върховно и спасиш всички нас.
— Мери? — Мередит примигна. Елена знаеше защо — отдавна не се беше обръщала към приятелката си с умалителното й име. Нито едно от трите момичета не си харесваше галените имена и затова не ги използваха. Елена продължи съвсем сериозно, като се вгледа в очите на Мередит. — Нищо не искам повече от това, да спася всички вас от тези гадни копелета, китсунетата. Бих дала живота си за Стефан и за всички вас. Но… този път може някой друг да получи куршума.
— Или дървения кол. Зная го. И Бони го знае. Говорихме за това по време на полета дотук. Но въпреки това сме с теб, Елена. Всички сме с теб.
Съществуваше само един начин да отговори на това. Елена сграбчи ръката на Мередит между своите ръце. Въздъхна и също както се проверява болен зъб, се опита да узнае нещо по една мъчителна тема.
— А Мат… той… хм, как ти се видя, когато тръгвахте с Бони за насам?
Мередит я изгледа косо. От нея трудно можеше ДО се скрие каквото и да било.
— Изглеждаше добре, но някак си… разсеян. Като отнесен в едно от онези негови състояния, когато само гледа в нищото и не те чува, като му говориш.
— А каза ли ти защо си е тръгнал?
— Ами… спомена нещо. Че Деймън те хипнотизирал и, че ти не си… не си направила всичко възможно, за да го спреш. Но той е момче, а момчетата са ревниви…
— Не. Имал е право да говори така за това, което е видял. Просто аз… опознах Деймън малко по-отблизо. А на Мат това никак не му допадна.
— Аха. — Мередит я наблюдаваше под леко притворените си клепачи, като едва дишаше, сякаш Елена бе птичка, която не бива да бъде подплашена, за да не литне.
Елена се разсмя.
— Нищо лошо не се е случило — увери я тя. — Или поне според мен. Просто… се оказа, че в някои отношения Деймън се нуждае от помощ повече, отколкото Стефан, когато за пръв път пристигна във Фелс Чърч.
Мередит вдигна вежди, но всичко, което изрече, отново беше само едно:
— Аха.
— Освен това… наистина мисля, че Деймън прилича на Стефан много повече, отколкото е склонен да признае.
Веждите на Мередит останаха вдигнати. Елена най-после я погледна, отвори уста един-два пъти, но после остана безмълвно втренчена в Мередит.
— Загазила съм, нали? — попита Елена безпомощно.
— Ако всичко това се е случило за по-малко от седмица, докато си пътувала с него в колата… тогава отговорът ми е „да“. Но да не забравяме, че Деймън се е специализирал в покоряването на женски сърца. Пък и той си въобразява, че се е влюбил в теб.
— Не, той действително е… — започна Елена, но прехапа устни. — О, Господи, говорим за Деймън. Наистина съм загазила.
— Нека просто да изчакаме и да видим какво ще се случи — предложи й Мередит благоразумно. — Личи си, че той определено се е променил. Ако преди се беше случило нещо подобно, той само щеше да заяви, че приятелките ти не може да дойдат — и толкоз. А днес остана при нас и дори внимателно изслуша разговора ни.
— Да. Просто отсега нататък трябва винаги да съм нащрек — добави Елена с леко несигурен тон. Как щеше да помогне на детето, криещо се вътре в Деймън, без да се сближи с него? И как щеше да обясни на Стефан всички неща, които щеше да се наложи да извърши?
Въздъхна.
— Може би всичко ще е наред — промърмори Бони сънено. Мередит и Елена се извърнаха към нея. Елена усети как тръпки полазиха по гърба й. Бони се понадигна, но очите й останаха затворени, а гласът й звучеше неясно. — Истинският въпрос е: какво ще каже Стефан за нощта в мотела с Деймън?
— Какво? — попита Елена остро, толкова силно, че можеше да пробуди всички спящи. Но Бони не се помръдна.
— Какво се е случило? В коя нощ? В кой мотел? — засипа я с въпроси Мередит. И след като не получи веднага отговор от Елена, я улови за ръката и я завъртя, за да застанат лице в лице.
Най-после Елена се осмели да погледне приятелката си в очите. Но знаеше, че в нейните собствени очи не можеше да се прочете нищо.