И тогава се досети, че от доста време не бе виждала Деймън. Колко време му е нужно, за да се оправи с тълпата? Погледна тревожно към Мередит.
Мередит тутакси разбра какво се крие зад този поглед, но само поклати безпомощно глава. Дори да успееха да се доберат до Мястото за сборищата под водачеството на Лакшми, какво можеха да направят?
Елена успя да се овладее да не потръпне от болка и се усмихна на лейди Улма.
— Защо не ни разкажете още за времето, когато сте били малко момиче? — попита я тя.
19
Деймън не очакваше, че садистичен, тъп дъртак, който пребиваше с камшик една жена само задето не можеше да тегли тежка каруца като кон, ще има приятели. И Стария Дрозн наистина нямаше. Но проблемът не бе в това.
Нито дори самото убийство, колкото и странно да изглеждаше на пръв поглед това. В живота на робите убийствата бяха част от всекидневието. Жителите на тези бедняшки квартали с опасни тесни улички не се изненадаха от това, че Деймън се бе нахвърлил върху Стария Дрозн и бе спечелил битката с него.
Проблемът беше в отношението към една робиня, а вероятно стигаше и по-надълбоко. Ставаше дума за това, как Деймън се държи с робините си.
Внушителна тълпа от мъже — Деймън веднага забеляза, че сред тълпата нямаше нито една жена — наистина се беше струпала пред вратата на къщата на лекаря. Мъжете действително носеха факли със себе си.
— Полудял вампир! Полудял вампир на свобода!
— Домъкнете го, за да раздадем правосъдие!
— Да изгорим това място, ако не ни го предадат!
— Старейшините ни заповядаха да им го предадем!
Това като че ли постигна желания от тълпата ефект, защото по-почтените напуснаха улиците и навън останаха само най-жадните за кръв, обикновено размотаващи се без работа, за които побоищата бяха вълнуващо развлечение. Разбира се, мнозинството от тях също бяха вампири, при това вампири в добра форма. Ала нито един от тях, каза си Деймън, докато оглеждаше струпаните в кръг около него настървени нападатели с ослепителната си усмивка, не беше мотивиран от съзнанието, че от него зависи живота на три млади момичета и че едното от тях беше Елена Гилбърт истинска скъпоценност в короната на човечеството.
Ако се стигне дотам, той, Деймън, да бъде разкъсан в тази неравна битка, то тези три момичета не ги очакваше нищо друго, освен окаян и измъчен живот.
Но дори и тази логика сякаш не му помагаше да спечели битката с тълпата. Нападателите го ритаха, хапеха, блъскаха по главата, ръгаха, пробождаха с дървени кинжали, от онези, които бяха изработени, за да прорязват вампирската плът. Отначало си мислеше, че има шанс да ги надвие. Неколцина от най-запалените за бой младоци скоро станаха жертви на бързите му като кобра удари и внезапните изблици на Силата му. Но не можеше да се отрече, че тази сган беше прекалено многобройна, призна си Деймън с горчивина, докато пречупваше вратните прешлени на един демон, чиито бивни вече бяха одрали много надълбоко ръката му. А след младоците се задаваше един много по-различен вампир — отдалече си личеше, че е добре трениран, с толкова зловеща аура, че Деймън усети горчив вкус в гърлото си. Новодошлият се опита да го изрита в лицето, но Деймън го повали на земята. Онзи обаче бързо се надигна и вкопчи ръце в крака на Деймън, което позволи на по-дребните вампири да го промушват с дървените си кинжали. Смаян, Деймън политна назад, докато краката му се прегънаха под тежестта на цялата група.
— Проклета да си, слънчева светлина — простена той, задавен от бликналата кръв, когато един червенокож демон го халоса с бивните си през устата.
Проклети да сте всички, да се озовете в най-долния кръг на ада…
Ала нищо не помагаше. Разбра го, макар и силно замаян, но все още съпротивляващ се, все още изтласкващ значителни порции от своята Сила, за да сее наоколо смърт и да осакати колкото бе възможно повече от тези изчадия. И тогава всичко се преобрази и замъгли като в просъница — не като неговия сън с Елена, която сякаш постоянно виждаше с периферното си зрение и която плачеше. Не, този сън беше трескав и кошмарен. Дори вече не можеше да напряга докрай мускулите си. Тялото му бе пребито и макар че успя да излекува краката си, друг вампир го издебна отзад и го поряза по гърба. Все повече затъваше в някакъв кошмар, където всичко се движеше като със забавени кадри. И през цялото това време нещо в мозъка му непрестанно му нашепваше да си даде най-после поне малко почивка. Само да се отпусне… и всичко ще свърши.