— Твърде късно за премисляне на плана, Знахар.
Погледнах към Господарката, а в главата ми ярко изгря споменът какво представляваше тя някога. Усмихваше се — прекрасно познаваше ума ми. Та нали самата тя многократно бе гостувала там, макар и на много по-голямо игрално поле.
Бандитите се появиха и спряха на място, объркани от гледката на чакащия ги Едноок.
Аз потеглих напред и навсякъде около мен сред дърветата препуснаха призрачни коне. Шумяха юзди, тела се отъркваха в листата. Добра работа, Едноок. Както сам би се изразил — пълна правдоподобност.
Бандитите бяха двадесет и пет и всичките изглеждаха ужасени. Но пребледняха още повече, когато видяха Господарката в пълния й блясък и зърнаха призрачното знаме на пиката на Мъргън.
Черният отряд беше доста известен.
Двеста призрачни лъка се огънаха. Петдесет ръце се опитаха да намерят някой облак, който да подпрат.
— Бих предложил да слезете от седлата и да хвърлите оръжията си — казах на техния капитан. Той пое глътка въздух, претегли шансовете си, след което изпълни заповедта.
— А сега се отдалечете от конете. Лоши момчета такива!
Те се раздвижиха. Господарката направи жест с ръка и животните се обърнаха до едно и се втурнаха към Гоблин, който направляваше действията им. Той ги остави да препуснат към странноприемницата, където ужасът им да утихне.
Хлъзгаво, колко хлъзгаво! Без нито една грешчица. Така правехме нещата в старите дни. Маневри и измама. Защо да се нараняваш, когато можеш просто да ги смажеш с извъртане и заучени реплики?
Завързахме затворниците си с въже в редица, за да ги контролираме лесно, след което поехме на юг. Бандитите бяха изключително засегнати, когато Гоблин и Едноокия прекратиха илюзията. Смятаха, че е не честно от наша страна.
Два дни по-късно стигнахме Вест. Господарката, подпомагана отново от илюзиите на двамата магьосници, които й придадоха някогашния й блясък, предаде дезертьорите на гарнизонния командир.
А за да ги замъкнем там, се наложи да убием само двама…
Малко отклонение от пътя. Сега нямаше нищо друго и Чар ставаше все по-близък с всеки изминал час. Трябваше да се изправя лице в лице с факта, че просто си плачехме за неприятности.
Основната част от Аналите, която спътниците ми си мислеха, че е у мен, оставаше в имперски ръце. Заловиха ги на Кралския мост — старо поражение, от което още болеше. Бяха ми обещали да си ги получа обратно точно преди кризата в Могилните земи, но тя предотврати това. Така че нямаше какво друго да направя, освен да отида и да си ги прибера сам.
3.
Таверната в Талиос
Уилоу се намести по-удобно в стола си. Момичетата се разкикотиха, предизвиквайки се една друга да пипнат меката му като свила коса. Тази, чиито очи обещаваха най-много, протегна ръка и прокара пръсти по цялата й дължина. Уилоу хвърли поглед през стаята и смигна на Бесния Корди.
Това беше живот — поне докато братята и бащите на момичетата не се усетеха. Мечтата на всеки мъж, комбинирана с все същите смъртоносни рискове. Ако продължеше така и неприятностите не ги застигнеха, скоро щеше да тежи над четиристотин кила и да е най-щастливият охлюв в Талиос.
Кой би предположил? Скромна таверна в пуритански град като този. Обикновена дупка в стената — същата като стотици други, които човек можеше да намери на всеки ъгъл в родното му място. Нещо дотолкова непознато тук, че нямаше как да не забогатеят. Ако свещениците не се усетеха и не бръкнеха с пръчка в спиците.
Естествено, помагаше им и фактът, че са екзотични пришълци, които целият град искаше да види. Дори въпросните свещеници. И техните малки женички. А особено дъщерите им.
Дълго и опасно пътуване, докато стигнат дотук, но си струваше всяка мъчителна стъпка.
Той скръсти ръце на гърдите си и остави момичетата да си позволяват каквато дързост пожелаят. Можеше да се справи с тях. Да ги изтърпи, така да се каже.
Видя, че Корди отваря нова бъчва от горчивата третокласна зеленикава бира, която приготвяше. А глупаците плащаха три пъти повече, отколкото струваше. Що за извратено трябваше да е място, където никога досега не се е вясвала бира? Ад. Мечтата на момчета без особени умения, които не ги свърта на едно място.
Корди донесе нова халба и каза:
— Лебед, ако това продължава, ще се наложи да намерим някого за варенето на бирата. След няколко дни ще свърши.