— Мисля, че трябва да им помогнеш, Лебед — каза Кинжала. — Това градче ми харесва, а и хората са добри. Единственият им недостатък е, че не им стига акълът да изгорят всички храмове.
— Да му се не види, не съм аз човекът, който може да помогне!
— Вие двамата с Корди сте единствените наоколо, които разбират каквото и да е от войниклък.
— Бях в армията за два месеца. Дори не се научих да марширувам в строй. А на Корди вече не му стиска. Единственото, което желае, е да забрави тази част от живота си.
Приятелят му, подочул по-голямата част от казаното, сега се приближи.
— Не съм толкова зле, Уилоу. И не отказвам, ако каузата си струва. Просто тогава бях в грешната компания. Но съм съгласен с Кинжала. Харесват ми и градът, и хората. И съм готов да помогна, за да не ги обработят Сенчестите.
— Ти чу ли какво каза човекът? Онова за Черния отряд?
— Чух, да. Както и че Пушека и Жената искат да си поговорим. Мисля, че трябва да отидем и да видим какво ще кажат, преди да плямпаме каквото и да било.
— Добре, добре — предаде се Уилоу. — Променям се на мига. Ще опазя крепостта и така нататък. Ще ви извадя кестените от огъня. Толкова отвратително добричък съм! — След което отпраши навън.
Бесния Корди се ухили.
— Май си почнал да хващаш цаката на Уилоу, а, Кинжал?
— Ако това продължи така, както си мисля, няма да има нужда да се оправям с него. Той ще бъде на фронтовата линия, когато се опитат да спрат Сенчестите. Можеш да го въртиш на шиш и пак няма да си признае, но и на него му допада Талиос.
Другият се засмя.
— Прав си. Най-накрая си намери дом. И никому няма да позволи да го изселят. Нито Господарите на сенките, нито дори Черният отряд.
— Толкова ли са лоши, колкото твърди?
— По-лоши. Много по-лоши. Вземи всички легенди, които някога си чувал, и всичко, дето се разправя наоколо. Сега добави най-страшното, което можеш да си представиш, удвои го и може би ще си близо. Те са зли, здрави и много добри в занаята си. И най-лошото е, че са по-хитри, отколкото можеш да си въобразиш. Има ги от четири-петстотин години, а нито една наемническа група не би просъществувала толкова време, освен ако не е толкова проклета, че дори боговете да не смеят да се занимават с нея.
— Майки, пазете децата си — обобщи Кинжала. — Пушека и неговите сънища.
Лицето на Корди помрачня.
— Да. Чувал съм, че магьосниците карат някои неща да се случват, като първо ги сънуват. Може би е уместно да прережем гърлото на Пушека.
— А може би — каза влезлият в момента Уилоу, — първо е редно да разберем какво става, преди да режем каквото и да е.
Корди се разхили, Кинжала също се усмихна. След това започнаха учтиво да изхвърлят гостите на таверната, като същевременно всеки си уреждаше среща с една или повече от младите дами.
4.
Тъмната кула
Местих си го из крачолите още пет дни, докато събирах смелост за скромно съвещание за след закуска. Изтърсих си плана с най-сладкодумната директност, на която бях способен:
— Следващата ни спирка е Кулата.
— Моля?
— Да не си полудял, Знахар?
— Знаех си, че трябва да го наглеждаме след залез. — Разбиращи погледи се насочиха към Господарката. Тя ги игнорира.
— Мислех си, че тя ходи с нас, а не обратното.
Само Мъргън отказа да членува в клуб „Гадняр до дупка“. Свястно момче, този Мъргън. Самата Господарка беше наясно, че е уместно да си затрае.
— Сериозен съм, момчета.
И щом аз бях сериозен, Едноокия също щеше да бъде.
— Защо да го правим? — попита той.
При този въпрос се спаружих.
— За да прибера Аналите, които изоставихме при Кралския мост.
Добре ни наредиха тогава. Само защото бяхме най-добрите, а също и порядъчно отчаяни и невероятно хитри, успяхме да пробием имперския кръг, обградил ни от всички посоки. С цената на половината отряд. В онзи момент имахме малко по-сериозни притеснения от няколко тетрадки.
— Мислех, че вече си ги прибрал.
— Поисках си ги и ми отвърнаха, че ще ги получа. После обаче бяхме малко заети, помните ли? Властелина? Хромия? Псето Жабоубиец? Цялата сбирщина? Нямах кой знае каква възможност да ги взема.
Господарката ме подкрепи с кимване. Беше дълбоко отдадена на каузата ми, спор няма.
Гоблин си сложи най-свирепото изражение. Изглеждаше като саблезъба жаба.