Всъщност той сякаш се безпокоеше повече за нея. Дори, изглежда, не се разсърди, когато му каза, че вече не иска да участвува в специалния семинар.
— Всичко, което правим, ми се струва нечестно към животинките — рече Ейми.
— А не мога и да мисля за това, за което съм там. Все се безпокоя за животните.
— Ама, Ейми — обясни й още веднъж той.
— Всъщност ние не ги нараняваме. Дори котката, с която работихме днес, просто й няма нищо. След месец козината на главата й ще порасне отново и тя ще бъде същата като преди.
— Просто не е редно да нараняваме клетите животинчета — заяви тя.
— А и Хилди е съгласна с мен.
Енджърсол се извърна към администраторката си.
— Вярно ли е това?
Тя се поколеба, после кимна.
— Боя се, че да, Джордж. Изобщо нямах представа, че в този семинар пускаш ток на котки. Знаеш какво ми е мнението за подобни експерименти. — Двамата се спогледаха дълго и изпитателно.
— Ако това продължи, боя се, че ще се наложи да си подам оставката.
— А и ще ви издадем на Дружеството за защита на животните — додаде Ейми.
Енджърсол си пое дълбоко въздух.
— Всъщност вие двете не ми оставяте голям избор, нали? Не ми се ще да ви загубя и двете, а ми се струва, че ще се намерят и други начини за преподаване. И така, няма повече да правим опити с животни. Доволни ли сте? Ейми се подвоуми.
— Ами тогава какво ще правите? — Той й се усмихна.
— Какво ще кажеш за това? Вместо да се опитваме да разберем как мислят животните, ще направим опита, за който ти споменах миналата седмица, и тогава ще разбереш.
— Ама аз нищо не знам за това? — възрази Ейми.
— А и нямам намерение да ти казвам — отвърна Енджърсол.
— Ако ти кажа, няма нищо да стане. Но ще ти обещая следното. Няма да те карам да правиш нещо, което не искаш да правиш, и ти можеш да прекратиш експеримента, когато си поискаш. А и Хилди ще присъствува просто да сме сигурни, че никой няма да се опита да те уговаря за нещо. Съгласна ли си?
Умът на детето трескаво работеше и търсеше някаква клопка. Но щом Хилди, която бе на нейна страна, щеше да присъствува, за каква клопка можеше да става дума? В крайна сметка се съгласи.
— Добре. Но няма да правя нищо, което не искам!
— Няма и да те карам — повтори Енджърсол.
Няколко минути по-късно Ейми излезе от кабинета на директора, без да съзнава, че за пореден път я подвеждат да стори точно това, което той искаше.
— Какво стана тази сутрин? — понита Енджърсол, когато с Хилди Креймър останаха сами в кабинета.
Тя се усмихна, но в усмивката й липсваше топлотата, която все намираше заради децата.
— Цяла сутрин си седя в стаята и когато слезе, не искаше да разговаря с нито едно дете. Дори и с Джош Маккалъм. Енджърсол кимна доволно.
— Значи всеки ще си спомня само, че е била много сърдита и разстроена?
— И необщителна — допълни жената.
— Идеално — промърмори той.
— Точно като Адам Олдрич.
16
Ейми вдигна поглед към часовника на стената. Само още пет минути и последният й час за деня свършваше.
Искаше й се да трае цял следобед, чак до вечерята, защото всяка изминала минута я приближаваше до експеримента.
— Но нали е казал, че няма да правиш нищо, което не искаш? — държеше на своето Джош, когато говориха преди час в междучасието между история и математика.
— От какво толкова се плашиш?
Вместо да отговори на въпроса му, Ейми изобщо не продума, понеже в ума й още бе котката от клетката, свързана с компютъра, подложена на електрошокове, ужасяващ лай и зловонната смрад на пора.
Страхът й още не бе преминал, когато г-жа Уилсън, преподавателката й по математика, й връчи в началото на часа бележка, в която й се нареждаше да се яви в три и тридесет във физкултурния салон. Бележката бе подписана от д-р Енджърсол. Защо ли я викаше във физкултурния салон? Там ли щеше да се проведе експериментът?
— Ейми? Ейми, ти изобщо слушаш ли? — Гласът на Енид Уилсън, математичката, отекна в главата на разтревоженото момиченце. Сепната, Ейми по навик се изправи на стола си.
— Изобщо внимаваше ли, Ейми? — Г-ца Уилсън, висока, слаба жена, с бели коси, прибрани и закрепени в строг кок на тила й, я гледаше ядосано над рамките на очилата си. От резкия й глас Ейми се сепна.
— М… мислех си за нещо друго — рече тя с потреперващо гласче.
— Очевидно — отвърна Енид Уилсън с дрезгав глас.
— Но в моя час искам от теб да внимаваш. — Почука тя с показалката в ръка по черната дъска зад себе си.