Там нямаше нищо.
Абсолютно нищо.
63
Появиха се три часа преди съмване.
Крис не бе събудил Нейтън да го смени. И бездруго не би могъл да заспи след случилото се с Лена. Така че бе останал на пост, изпълнен с вина и вледеняващ ужас.
Постъпил беше толкова глупаво. Наистина харесваше Лена, но не по този начин. Трябваше просто да я пази. Тя беше болна и изплашена, и толкова объркана. Не разсъждаваше трезво. Каквото и да бе казала, тя беше влюбена в Питър; сигурен беше. Пък и той самият все още не можеше и не искаше да забрави Алекс. Може би надеждата беше нещо коварно, ала той се държеше здраво за нея въпреки онова, което бе казал на Лена. Така че бе най-добре да остави нещата да се уталожат и да се съсредоточи върху непосредствените задачи. Стъпка по стъпка.
Той хвърли поглед към неясната купчина до стола си. Дишането ѝ звучеше равномерно. Беше заспала. Този път не я мъчеха кошмари или поне така му се струваше. Отново насочи поглед към снега. Господи, надяваше се да греши, но просто не можеше да се отърси от мисълта, че Промененото момче бе напуснало скривалището си в момент, когато нямаше нужда да го прави, и също, че крайната му цел беше Лена.
Тя се разпадаше пред очите му. Преди да се целунат — каква глупост, глупост, глупост, — какво беше наприказвала? Прозвучало бе като изповед. А после, когато заговориха за брат ѝ, бе доловил една внезапна неувереност у нея. Може би се дължеше на дехидратация. Освен това не бе спала добре от дни, така че беше напълно естествено да е леко объркана.
Един момент. Докато размишляваше, започна да хапе със зъби напуканата си долна устна. Възможно ли бе Лена да умираше? Божичко, изобщо не бе помислил за това. Но ако тя умираше, тогава и тях ги грозеше същата участ. Самият той беше не по-малко изтощен, а Нейтън беше още по-слаб — един по-силен вятър щеше да го отвее.
„Явно ѝ се повдига. — Той отхапа парченце мъртва кожа от устните си. — Сутрин е най-зле. Така че може би…“
Движение. На снега. Погледът му се закова на един тъмен силует. Дори без помощта на бинокъла беше сигурен, че това не е вълк, нито койот. Реши, че може да е друго момче, но с тази широка парка бе трудно да се прецени.
Проследи с поглед детето, което пое право към телата. Когато предложи да изнесат част от труповете навън на снега, Крис обясни съвсем просто на Нейтън, че не иска да рискува Променените да влязат в училището. И тъй като съображенията му звучаха достоверно, старецът не се усъмни в него. Решиха, че десет тела ще бъдат напълно достатъчно за тази нощ, ала Нейтън не разбра единствено защо Крис бе настоял да разделят телата на две купчини.
В този миг Крис затаи дъх, докато наблюдаваше как далечната фигура се прокрадва към първата купчина, която умишлено бе разположил близо до гората. Неясният силует спря за един дълъг миг, след което продължи напред.
„По дяволите. — Целият изстина, докато мисълта му не спираше да работи: — Спокойно, все оше не знаеш какво значи това; може би просто иска да ги провери и двете. — Не откъсваше поглед от детето, което коленичи до втората пирамида от тела. — Ако се появят и други и повечето от тях се насочат към втората купчина, тогава всичко ще бъде ясно.“
В следващите няколко минути изникнаха още неясни силуети и поеха през откритото поле, пъплейки по снега като черни мравки, примамени от кристалчета разпиляна захар. По негова сметка бяха общо трийсет. Само неколцина от тях останаха при първата купчина. Повечето се насъбраха около втората. Доколкото виждаше с бинокъла, тези Променени бяха доста примитивни — въоръжени с бейзболни бухалки и стикове за голф. Един от тях стискаше човешка бедрена кост. Друг имаше брадва. Но не разполагаха нито с огнестрелни, нито с метателни оръжия. На оскъдната лунна светлина би било трудно да различи каквито и да било ножове, но предполагаше, че тези Променени разчитат най-вече на зъбите и ръцете си, за да оглозгват плътта от костите, да трошат и извиват крайници по начина, по който се разкъсва пуйка в Деня на благодарността. Тук крилце, там кълка. Що се отнася до бедрата и колената — за разлика от черепа, — с тях се налага доста да се потрудиш, за да прекъснеш дебелите защитни сухожилия. Главата беше като топка за боулинг, крепяща се несигурно на върха на паянтова кула от прешлени, и се държеше на мястото си единствено с помощта на мускулни влакна и съединителна тъкан, които лесно могат да бъдат прегризани.