- Земята е замръзнала. — Уелър бе яхнал един мускулест червеникавокафяв кон. — Няма да можеш да го погребеш.
- Тогава ще го изгоря. Или ще го затрупам с камъни. Това куче спаси живота ми. Освен това беше на хора, които обичах, и няма да го оставя просто така да изгние. — Той стегна силно последния възел. Въпреки превръзката и болкоуспокояващия мехлем ръката му пулсираше от болка. Щеше да мине време, преди да заздравее. — Ами останалите животни?
Уелър му хвърли нетърпелив поглед.
- Нали ти казах! Знам една ферма, където можем да се отбием. Собственост на трима възрастни мъже. Братя. Те ще се грижат за животните.
- Сигурни ли сте, че ще дойдат дотук, ако наблизо има ловци?
- Доколкото е възможно — отвърна Мели. — Том, можем да направим само онова, което е по силите ни.
- Но животните не са сторили нищо лошо — заинати се Том. — Не заслужават да умрат.
- И това няма да се случи — каза Уелър. — Но сега трябва да тръгваме. Ако наистина искаш да спасиш онова момиче, тогава трябва да направиш бомбите, след което ние ще взривим мината, ще влезем вътре, а ти ще измъкнеш Алекс от затвора.
Том вдигна поглед към Уелър.
- Не е толкова просто. Трябва да се промъкнем вътре, без да ни забележат. После да разположа експлозивите както трябва, а те да избухнат в правилната последователност. Дори не съм сигурен дали това изобщо е възможно. За една сграда със здрави бетонни носещи колони ще са необходими поне сто-двеста килограма експлозиви.
- Слушай, ние също сме пресметнали това-онова — каза Уелър.
- Единственото, което сте пресметнали, е, че имате нужда от помощта ми, за да взривите някаква мина. Това, което аз искам да разбера обаче, е защо да го правя. С какво ще помогне на Алекс взривяването на една мина, пълна с Чъкита? И най-вече откъде изобщо знаете, че те са в мината?
От начина, по който мустаците на Уелър се наежиха, личеше, че старецът започва да губи търпение.
- Защото съм ги виждал — скръцна със зъби Уелър — и сме проследявали дотам цели групи Чъкита. Още преди светът да се промени напълно, децата имаха навика да се събират на това място. Правеха си партита, изучаваха галериите. Това беше място за срещи. Знам, че внуците ми, особено Манди, тя… — Уелър изви поглед встрани, след което се прокашля и изплю. — Така че на това място има много Променени…
- Променени ли?
Уелър сви рамене едва забележимо.
- Така наричаме малките проклетници в Рул. Но, честно казано, аз предпочитам името Чъки. „Променени“ звучи като нещо, сторено с помощта на Божията десница.
- Колко души има на това място във всеки един момент? Там ли живеят?
Уелър смръщи лице в замислена гримаса.
- Не, по-скоро отделните шайки и банди идват и си заминават на смени, също както хлапетата в училищен стол. Предполагам, че са някъде около двеста-двеста и петдесет. Понякога повече, друг път по-малко, зависи.
- Това са много деца. — Но казаното от Уелър прозвуча като ехо на онова, което Джед неведнъж бе споменавал: „Чъкитата се навъртат около познатите места. Какво по-добро място за сборен пункт от старата мина, където са имали страхотни партита и много хубави моменти?“. — Не им ли става студено?
- Вече ти казах, Том. Дълбоко в мините е доста топло, така че колкото по-надолу слизаш, толкова по-горещо става. Боже, имаше дни, когато не носех нищо друго освен долни дрехи, ботуши, твърда шапка, очила и ръкавици. Освен това в мината има предостатъчно място да се разположиш нашироко: издълбани в скалата помещения, които служеха като работилници и складове. Най-различни места, където да отдъхнеш, да се изтегнеш за малко и дори да похапнеш. Имаше един голям забой…
- Забой ли? — Всичко, което знаеше за мините, го беше научил от филмите. — Имаш предвид минна шахта?
Уелър поклати глава.
- Виждал ли си ферма за мравки като тези в училище? С всички онези изровени в пясъка килийки? Това е една миниатюрна мина, а мината представлява огромен мравуняк, набразден с множество галерии, водещи до най-различни килии, само дето килиите се наричат „забои“ и са прокопани в скалата, а не в пясъка. Някои са доста тесни, колкото да се побере един-единствен човек. А други са направо огромни. В мината, за която говорим, има едно помещение, високо около сто шейсет и седем метра, което не е нищо повече от една гигантска сфера, образувана в разядената скала, с няколко високи носещи колони, поддържащи тавана. В някои от стените има такива широки пукнатини, че вътре може да се побере цял камион.