- Сто шейсет и седем метра! — Това беше приблизително височината на Вашингтонския монумент. — До каква дълбочина достига мината?
- Малко повече от шестотин метра, не че малките проклетници могат да се спуснат чак толкова надолу От няколко години мината е наводнена на дълбочина под триста метра. Не бих се учудил, ако нивото на водата се е повишило още повече. В такива стари мини може да е проникнала вода в някое от горните или в съседните помещения и никой да не разбере, докато скалата не започне да пропуска. Сред хората, които изучават изоставените мини по тия места, постоянно има удавили се.
- В такъв случай коя част от мината ще е най-добре да взривим? Входа? Или онази зала?
- Не. Идеята ни е да срутим помещението на долното ниво. То не е така голямо, но е също толкова нестабилно. Между тези две помещения има скала с дебелина само осемнайсет метра.
С други думи, човекът, който щеше да залага бомбите, трябваше да се спусне на още по-голяма дълбочина.
- Осемнайсет метра скала никак не е малко — отбеляза Том.
Уелър изсумтя.
- За такава осемнайсет метра е нищо, а и както казах, скалата е разядена като корозирал лед, цялата е набраздена с пукнатини и пролуки заради тежестта на горните пластове. — Уелър сви лявата си ръка в шепа. — Представи си огромната зала и точно под нея — той мушна отдолу лявата си ръка — другото по-малко помещение. И двете са подложени на огромно налягане. Така че, щом направиш бомбите и взривиш колоните в помещението под голямата зала…
- Всичко ще изгуби опора. — Сега вече разбираше същността на плана: взривяват носещите колони и цялата конструкция отгоре щеше да рухне.
- Точно така. А направиш ли го както трябва — продължи Уелър, — ще погребем завинаги онези кучи синове.
- На теория звучи добре — отвърна Том, — само че има още много фактори, да не говорим, че все пак ще имате нужда от силен експлозив, фитили, запалителни вещества, детонатори, а също и от безопасен маршрут, извеждащ от мината.
- Подсигурили сме всичко, Том — обади се Мели.
- Наистина ли? — Той погледна с присвити очи първо нея, а после и Уелър. — В такъв случай защо още не сте взривили мината?
- Да не мислиш, че не сме искали? — Уелър се наведе напред, опирайки ръка в лъка на седлото. — Но ето как стоят нещата. Можеш да дадеш на малко дете разглобен пистолет и патрони. Ако е съобразително и разполага с достатъчно време, накрая детето би могло да сглоби оръжието и то да проработи. Обаче не е изключено малкият немирник да надникне в отвора на дулото и да натисне проклетия спусък само за да види какво ще стане. Разбираш ли какво имам предвид? Имаме всички компоненти, всички необходими инструменти. Само че никой от нас не е специалист. Отнема прекалено много време да се научиш как се прави бомба, без да взривиш собствената си глава. А ние не разполагаме с това време.
„Имаме всички компоненти.“ Разбира се. Днес оръжие можеше да се намери едва ли не навсякъде. Не беше трудно да се открадне, стига да знаеш какво търсиш, а Мели бе казала, че са се подсигурили. Значи, бяха събирали материалите и планирали всичко това от доста време насам. А това, че го срещнаха, беше щастлива случайност, шестица от тотото. Беше си чист късмет, нали така?
- Но какъв е смисълът? — попита той. — Какво ще постигнете, като ги убиете? Нали сам каза, че не стоят там през цялото време; отделните банди идват и си заминават.
- Да, но си струва; по-добре това, отколкото нищо. Вярно, няма да изтрепем всичките малки негодници. Те са като плъхове. Сигурно има стотици по тези гори. Само че мината е позната територия и сборен пункт. А като отрежем главата на змията, ще постигнем две неща. — Уелър вдигна един пръст. — Първо, ще разстроим организацията на малките проклетници и междувременно ще избием неколцина от тях. Голяма част от останалите ще се разпръснат и това е добре. И второ, което е по-важно, ще си осигурим достъп до Рул. Разбира се, това е само началото. Защото селото разполага с доста ефективен защитен периметър.
- Как така разрушаването на мината означава достъп до Рул?
Старецът се ухили заговорнически.
- Защото Чъкитата са част от този периметър. Просто се замисли. Селото привлича много бегълци, които нямат стимул да го напускат. Но кой с всичкия си би рискувал да попадне под кръстосания огън на Чъкитата и на охраната на Рул? Разбираш ли какво имам предвид? Сякаш селото е изградило около себе си партизанска защита, буферна зона, която им позволява да съсредоточат бойната си сила по други места. — Уелър изсумтя презрително, ала на Том му се стори, че долавя и нотка на възхищение. — Трябва да признаеш, че това хрумване на Питър и Крис е направо брилянтно.