Брилянтно, но също и дяволски сбъркано. „Като лъвска стража.“
- Но дори планът да успее, не можем просто ей така да влезем с маршова стъпка в Рул. Нали каза, че онзи хлапак, Крис, е доста опасен?
- О, да, той е истински кучи син; много умен и страшно подмолен. Почти никой в селото не знае що за стока е. Ако питаш хората, ще ти кажат, че е прекрасен човек. Промил е мозъците на всички, защото не знаят какво съм виждал аз. Истинската му същност излиза наяве в затворническата къща. Да беше видял в какво състояние остави последното момиче, когато приключи с нея. Радвам се само, че бедното дете не оцеля. Направо ми се доповръща, въпреки че във Виетнам съм видял това-онова. Бях там по време на „Тет“411; бяхме в Да Лат, а после във Фу Чонг и…
- Да, да, аз пък бях в Масум Гар, Коренгал и Пактика.
И какво от това? — При цялото си уважение към ветераните като Джед, вече започваше да му писва от Уелър, който не спираше да играе с виетнамската карта. — Това не е състезание кой от нас е видял по-големи страхотии. Но ти би трябвало да знаеш най-добре от всички, че да си осигурим достъп до селото с убийства…
- Е единственият начин — довърши Уелър. Кожата му беше побеляла от ярост. — Или може би не ти стиска, войнико?
- Знаеш ли, тези войнишки глупости вече не са на мода — сопна се Том. — Не си играй с мен. Ти си човекът, който е избягал от Рул.
Уелър настръхна.
- Виждам накъде биеш, но да избягаш от селото, не е толкова лесно. Първо, трябваше да организирам… издирване, после — да измисля претекст, за да се отделя от мъжете, на които не можеше да се има доверие, и накрая — да покрия следите си.
- Но не правиш всичко това от добро сърце. А защото имаш зъб на Рул.
- Какво те интересуват подбудите ми? Предлагам ти начин да се промъкнеш в селото.
- Но само ако направя каквото искаш от мен — възрази Том. — Каквато и ненавист да изпитваш, не може да няма начин да се доберем до Алекс, без да се налага да убиваме невинни хора.
- Чъкитата не са хора.
Том поклати глава.
- Не говоря за тях, Уелър. Ти осъждаш на смърт цяло едно село. Не всички хора там са виновни.
- Те са съучастници, защото си мълчат — обади се Мели. — Оцелелите, които са се подчинили на условията на Рул и са решили да опазят живота си на всяка цена, са също толкова виновни, колкото и чудовищата от Съвета. Замисли се за всички онези момичета и момчета, които минават от ръка на ръка. Представи си Алекс в леглото заедно с някой побъркан извратен мъж, достатъчно стар, за да ѝ бъде дядо.
Том стисна зъби.
- Казвам само, че трябва да обмислите много, много добре какво искате от мен. Трябва да има и друг начин.
- Такъв няма и освен това губим ценно време — сопна се Уелър и дръпна ядосано юздите. Конят изцвили изплашено, след което подскочи и затрополи наоколо, воден от Уелър. — Мен ако питаш, Том, нещата стоят съвсем просто: или участваш, или не участваш. С други думи, или си с нас, или си срещу нас. Така че кое избираш?
„Ами ако реша да не участвам?“ Съмняваше се, че Мели и Уелър щяха просто ей така да приемат отказа му, оставяйки го да води собствената си война. Отказът можеше да означава дори смъртна присъда. Уелър премълчаваше нещо и Том не вярваше нито на него, нито на Мели. Уелър сам бе признал, че е дезертьор. Предадеш ли веднъж приятел, преминаваш една невидима граница, отвъд която връщане назад няма.
Но въпреки това нямаше избор. Алекс беше в беда и той трябваше да се промъкне в Рул. Тези хора бяха единственият му шанс. Само да я откриеше, двамата с нея щяха да заминат някъде надалеч, където нямаше да ги открият, и вече никой нямаше да може да я нарани.
- Какво трябва да направя? — попита той.
65
- Добри новини? — изграчи Питър. Тези две думи го изтощиха. Дишането беше агония. При всяко преглъщане гърлото му се свиваше. Питър вдигна охлузената си ръка, за да провери какви са щетите, проследявайки с пръсти очертанията на парче влажна плът и разкъсан мускул под лявото си ухо с размерите на листче за бележки. Много лошо. Мъничко по-надълбоко и Дейви щеше да прегризе сънната му артерия, ала нетърпението на момчето бе спасило живота му. Питър още усещаше болката от впитите палци на детето, които притискаха гърлото му, забиваха се навътре в опит да прекършат врата му, след което Дейви се отказа и се нахвърли върху него с оголени зъби. В мига, в който усети, че хватката около врата му се отпуска и Дейви захапва плътта му, Питър заби основата на дланта си право в брадичката на момчето. Не успя да го довърши само защото пазачът се бе намесил.