- Добре, мисля, че добих представа. — Крис усети как кожата му пламва от неудобство. Последното, което искаше, беше да слуша разказите на един старец на възрастта на дядо му за старите му забежки от едно време. — Но какво общо има това?
- Може би нищо — отвърна Нейтън. — В крайна сметка повечето деца на амишите си поживяват хубавичко в продължение на две-три години, след което решават да последват амишките традиции. Приемат светото кръщение и това е всичко. Но винаги има деца, които отказват да се върнат или се връщат, но после отново напускат общността, което изисква много повече кураж.
- Кураж ли?
- Да — обади се Лена. — Ако си тръгнат, след като са били покръстени, тогава биват низвергнати.
- Низвергнати. — В съзнанието му звънна нещо познато. — Нещо като отлъчени ли?
- Съвсем същото — отвърна Нейтън. — Нарича се мейдунг. Общо взето, това е представата на амишите за строга любов. Хората продължават да говорят с тях, но това е всичко. Те нямат право да взимат причастие и изобщо да бъдат част от общността. Целта е да ги доведат до разкаяние и да ги накарат да размислят. Не помня колко време трябваше да мине, за да стане пожизнено.
- Пожизнено ли? В смисъл, че няма връщане назад?
- Все едно си анатемосан. Ако това се случи, вече си мъртъв за тях. Горките деца остават без нищо: без образование, без семейство, без средства и място, където да отидат. — Нейтън замълча за миг. — Но в такъв случай за тях би било естествено да се държат заедно и да си помагат един на друг.
- Нещо като тайно общество. — Отговорът бавно взе да изплува в съзнанието му. Крис усещаше как мозъкът му обработва усьрдно наличната информация, правейки връзка между отделните факти. — Това ли търся?
- Всъщност — започна Нейтън — Джес смяташе, че си го открил. Или поне отчасти.
- Нищо не разбирам — каза Лена.
- Група отцепници. Затворено общество от деца, направили избора да напуснат амишите. Но тогава те ще имат нуждат от помощ, от хора, които знаят през какво са преминали, защото самите те също са били отлъчени… — Гласът на Крие замря, когато в ума му проблесна една нова идея, избистрила се от цялата тази супа от мисли и тревоги, които не му даваха мира през последните няколко седмици. Той впи поглед в Нейтън. — Те имат нужда от помощ.
- Ти го каза — отбеляза Лена.
- Джес — изрече Крис.
- Какво имаш предвид?
- Това, че Джес сигурно е една от тях. — Отново се обърна към Нейтън. — Точно така. Тя е от амишите или по-скоро е била. — Забелязал сянката на колебание, прекосила лицето на Нейтън, той додаде: — Само се замисли, за да ги познава толкова добре, че да ти даде име, значи, е живяла там.
- Това е само едно предположение.
- Предположение ли? — възкликна Лена. — Не разбирам защо трябва да е тайна. Какво от това ако е била една от тях, а после са я анатемосали, отлъчили или както там се нарича? Кого в Рул ще го е грижа за това?
- Е, ако водачът им е брат на Преподобния — каза Нейтън, — все ще се намери един, когото го е грижа.
71
- Брат ли? — повтори смаяно Крис. — Братът на дядо ми? Мислех, че е мъртъв.
- Такъв е — отвърна Нейтън.
- Но нали каза…
- Почакай, разбрах. Мъртъв, но не буквално, Крис. Мъртъв в смисъла на отлъчен — обясни Лена. Тя се надигна и седна. Кожата ѝ беше млечнобяла, а кръговете около огромните ѝ очи — тъмнолилави. — За амишите е едно и също.
- Но неговата фамилия е Хънтър, а не Йегър — възрази Крис.
- Ти също си Йегър — каза Лена.
- Само наполовина — отвърна Крис. — Баща ми дори не беше от Рул.
- Напуснеш ли амишите, вече си в американския свят — обясни Нейтън. — На немски Йегър означава „ловец“421.
Крис замълча, за да осмисли тази нова информация. Ако братът на дядо му бе предложил убежище на анатемосаните или отлъчени амишки деца, значи, Рул беше общество на откачени отцепници. Това обясняваше някои техни обичаи и защо селото беше толкова религиозно. Но кой разкол бе настъпил първо: между Рул и Орен или между групата на Хънтър и Орен? А защо не и между Хънтър и Рул?