И тогава Леопарда стори нещо неочаквано. Той отстъпи вдясно, без да я изпуска из очи, и приклещи фенерчето между две дървени подпори на нивото на кръста си. Умно. Така светеше в гърба му и право в нея. Ала щом момчето отстъпи встрани, погледът ѝ попадна на кръста му и тя успя да го разгледа добре, тъй като Леопарда не носеше яке. Все пак в мината беше сравнително топло, пък и сигурно е смятал, че ще плувне в…
Изведнъж той се озова до нея с такава бързина, че не и остана време нито да побегне, нито да забие коляно в чатала му или палци в очите му. В първия миг беше на разстояние три метра, а в следващия я притискаше към студения под. Главата ѝ се удари в скалата. В черепа ѝ се отприщи болка и въздухът изсвистя от дробовете ѝ.
Останала без дъх, тя започна да се гърчи и извива, докато той я притискаше под себе си: яхнал гърдите ѝ, той се опита да сграбчи ръцете ѝ. Тогава тя замахна с лявата си ръка и усети как изпотрошените ѝ назъбени нокти издират лицето му. Той се дръпна от нея, изръмжавайки от болка, и на светлината на фенерчето Алекс зърна потеклите струйки кръв. Хватката му се отпусна и тогава тя се надигна, сви ръката си в юмрук и се прицели в адамовата му ябълка.
Ръката на Леопарда се стрелна напред. Избягвайки удара, той сграбчи китката ѝ и заби коляно в болното ѝ рамо. Алекс нададе писък. Тогава той я зашлеви с бързо отсечено движение и много по-силно, отколкото преди малко се бе ударила сама. Експлозия от болка избухна точно под лявото ѝ око. Съзнанието ѝ избледня и тя отпусна ръце. Като през мъгла забеляза как той се извива, сякаш да я удари отново…
Оттатък галерията отекна приглушен грохот, нисък, но непогрешим: изстрели от пушка.
Леопарда замръзна и тя усети как тежестта му се измества. Той изви шия, за да погледне през рамо, и тогава натискът върху рамото ѝ отслабна.
„Сега е моментът!“ Лявата ѝ ръка се стрелна напред, напипа с пръсти твърдата пластмаса и издърпа глока, затъкнат на кръста му. Тя заби дулото на пистолета в корема на Леопарда, точно в пъпа.
Глокьт си е глок, а красотата на всеки глок беше в това, че нямаше предпазител и изобщо нищо, което собственикът му да пропусне да дръпне напред или назад. Просто се прицелваш и стреляш. Алекс познаваше много добре това оръжие. А и бе разполагала с много време да изучи тъкмо този пистолет. С него Леопарда бе убил Рей пред очите и. Можеше да познае един „Сайдърлок“441 в мига, в който го зърнеше, защото бе монтирала такъв на пистолета от баща си. Така че глокьт на баща ѝ разполагаше с вграден предпазител на спусъка.
За разлика от пистолета на Леопарда. Единственияш залог беше дали Леопарда държи патрон в дулото. Нямаше време да проверява, нито да натиска превключвателя, защото за това бяха нужни две ръце, а тя разполагаше с една.
Наистина голям залог.
А тя имаше право на един-единствен опит.
И просто го направи.
77
Грохотът от стрелбата беше истински кошмар, който ехтеше и отскачаше от каменните стени: ка-ка- ЧЪНК-ЧЪНК-крънч-кръ…
Том запрати камъка по права линия, сякаш мяташе фризби — номерът беше в китката. Камъкът изсвистя във въздуха и уцели момичето право в гърдите в мига, в който тя вдигаше пушката — Том бе забелязал проявената от нея немарливост и прекомерна самоувереност, щраквайки затвора на пушката още преди да е вдигнала приклада и насочила дулото. Разполагаше с две секунди за скок и той пое риска.
Пушката гръмна. Грохотът беше оглушителен. От дулото лумна ярка светлина, но той беше жив, за да я види. Втори шанс нямаше да получи. Въпросът беше: узито или нейната пушка, но узито беше по-близо. Той се хвърли надясно, но тя се завъртя, презареждайки пушката, и зачака да види къде ще се приземи.
Имаше време само да си помисли: „Твърде късно…“.
Изобщо не чу изстрела, защото още не бе възвърнал слуха си. Но болката, която очакваше да изпита от разкъсващия плътта му куршум, така и не дойде. В следващия миг той се строполи на пода и грабна узито…