„Сигурно съм откачил — смаяно си помисли той, след което забеляза, че дядо му отдръпна ръката си отново. — Мога да го поваля, но това значи да стана като него и като баща ми. Знам какво изпитвам към Алекс. Това никой не може да ми го отнеме.“
Лена се вмъкна помежду им.
- Спрете! Нямаш нужда от неговия глас. Можеш да разчиташ на моя.
- Не ти искат гласа, момиче — заяви Йегър.
- Жалко — отвърна тя.
- Всичко е наред, Лена. — Крис положи ръце на раменете ѝ. — Не за първи път си имам работа с такива грубияни.
- Аз също — отвърна тя, след което се обърна към Йегър. — Щом искаш да знаеш кой помогна на Алекс, тогава ще ти кажа.
Тя вдигна пръст към Нейтън.
- Той беше.
16
Нейтън подскочи сепнато.
- Какво? Това са глупости.
- Не, не са. — Лена втренчи поглед в Йегър. О, едва се сдържаше да не избоде очите на стария негодник. Ако имаше нож, щеше да го нареди, както бе наредила Кръшър Карл година преди този кошмар да започне, и изобщо нямаше да съжали дори за миг. Светът се бе сринал, а единственото, което бе сторила тя, беше да замени един долен тиранин с друг. — Нейтън е замесен в това, а вероятно и Джес. Двамата все нещо си шушукаха. Вечерта преди Алекс да изчезне, Тори спомена, че видяла Нейтън и Джес да си говорят нещо и накрая Нейтън донесе Джес, която, видите ли, сега е в кома. Не смяташ ли това стечение на обстоятелствата за твърде удобно?
- Удобно ли? — повтори Кинкейд. Лена долови изненадата в гласа му. — Чакай малко. Какво се опитваш да кажеш?
- Обзалагам се, че Кинкейд също има пръст в това — заяви Лена, без да поглежда назад. — Двамата с Джес са доста близки.
- Ей, по-полека — отвърна Кинкейд.
- Лена, стига толкова. — Крис стисна още по-силно раменете ѝ. — Това изобщо не ми помага.
„Да, но няма и да навреди. Нещата няма накъде повече да се влошат.“
- Крис няма нищо общо с това. — Тя не откъсваше очи от Йегър, който на свой ред я гледаше така втренчено, сякаш ѝ бе поникнала втора глава. — Казвам ти, че е бил Нейтън, и мога да го докажа.
- Тя говори пълни… — започна Нейтън, но тогава Преподобния вдигна ръка и Нейтън замълча.
- Какви ги говориш, момиче? — попита Йегър.
„Казвам се Лена, глупако.“
- Пушката, същата, която твърдят, че Алекс била взела. Видях я. Беше закачена на седлото на Нейтън в един от онези кожени цилиндри… кания. Няма я в стаята на Джес, значи…
- Какво? — обади се Хамърбах. — Била си в стаята на Джес, пипала си вещите ѝ?
- Пет пари не давам за вещите ѝ. Но наистина ви казвам, Джес има пушка. Намерих калъфа в дрешника ѝ. — Тя пъхна ръка в джоба си, извади отвътре патрона и го подаде на Йегър. — На същия рафт имаше и кутия, пълна с такива джунджурийки. Този го намерих на пода. Сигурно го е изпуснала, докато е зареждала пушката, защото в кутията, побираща десет патрона, бяха останали три.
- Не знаех, че Джес има оръжие — заяви учудено Тори.
Сара само поклати глава.
- Нито пък аз — отвърна Лена. — Нейтън обаче твърди, че Алекс се е добрала до пушката. Само че как? Или е разбрала за нея и е принудила Джес да ѝ я даде, или пък Джес ѝ я е дала сама. Но както и да е. Важното е, че пушката не е в дрешника, което ще рече, че е още у Нейтън, и аз се обзалагам, че вътре ще намерим същите патрони.
Йегър впи очи в черния патрон „Ремингтън“, след което изви шия и погледна нагоре към Нейтън.
- Това вярно ли е? Пушката наистина ли е у теб?
- Да, Взех я, когато Алекс я хвърли. Това ми е работата.
- Да, но кажи дали я почисти, копеле такова! — сряза го Лена.
Настъпи кратка тишина, която бе нарушена от Иегър:
- И защо това да е толкова важно?
- Защото — започна Лена — на приклада имаше кръв и коса, и…
- Алекс удари Джес — прекъсна я Нейтън, като всяка негова дума беше пропита с презрение. — Ти какво си помисли?
„Да, точно така, покажи си зъбите.“
- Обаче не всичките косми бяха на Джес. Част от кичурите бяха нейни, но освен тях имаше и други — тъмни и къси, — които няма как да са на Джес. Единственият човек с такава коса, който получи удар в главата през същия онзи ден, беше Крис. — Тя погледна към Иегър. — Нейтън е скалъпил онази история с Нощ, за да оневини себе си и може би Джес… не знам със сигурност. Обаче аз проверих копитата на коня, след като го доведоха обратно, и те бяха чисти.
- Снегът е отмил всичко — обясни Нейтън.
- Може би. Но има още нещо, което не се връзва: това, че Алекс е захвърлила пушката. Защо би сторила такова нещо? Какъв е смисълът? Тя си навлича всички тези неприятности само за да се снабди с две оръжия; в един момент разполага със сносна винтовка и с ловна пушка и после изхвърля едното оръжие. — Забеляза как Йегър присви очи, докато обмисляше думите ѝ.