- Достатъчно, достатъчно! — извика Йегър. По набръчканите страни на стареца бяха избили морави петна. — Уелър, спри! Щом получим отговорите, от които се нуждаем, можеш да правиш каквото знаеш, но сега спри.
- Преподобни, ти… ти не разбираш. — Уелър се изправи задъхано на крака. Нейтън лежеше на пода, свит на стегнато, плътно кълбо. — Стражарите, охраняващи Зоната — Джон, Ранди и Дейл — също са замесени. Нали така, Нейтън? Кажи, де? — Уелър стовари още един ритник в стомаха на Нейтън и другият мъж нададе гъгнещ стон. — Нали така?
- Убиеш ли го, вече няма да ни е от полза — каза Йегър. — По-късно ще бъде твой, имаш думата ми.
- Ще чакам. — Уелър се изплю и изтри кръвта от лицето си. — Преподобни, трябва да пипнем и другите, преди да са избягали. Освен това на твое място бих поставил няколко души на пост в дома на Джес.
- Тя не е заплаха за никого — отвърна Кинкейд. — Жената е в кома. И бездруго е трудно да я поддържаме в стабилно състояние без оборудване и електричество. Едва успях да намеря достатъчно количество подходящи медикаменти.
- Да, както спомена момичето, това е много удобно — каза Уелър. — Как да сме сигурни, че не я държиш нарочно в кома с всички тия лекарства?
Лицето на Кинкейд застина в неподправено изумление.
- Какво се опитваш да кажеш? Положил съм клетва.
- Но не и към Рул — отсече Уелър, след което се обърна към Йегър: — Момичето има право за още нещо. Кинкейд и Джес наистина са много близки. Мисля, че трябва да я наблюдаваме. Може би има шанс да се събуди, ако държим Кинкейд далеч от нея.
- Или тъкмо обратното — рече Кинкейд. — Преподобни, ако ми попречите да си върша работата, тя може да умре.
- А може би заслужава тъкмо това. Върви, Уелър. Направи каквото смяташ за добре — каза Йегър, а щом Уелър излезе, се обърна към Крис: — Ти също ще си получиш заслуженото. Това ясно ли ти е?
- Да — отвърна Крис. Стори му се, че гласът му прозвуча твърдо, ала усети капчиците пот по горната си устна. Светът, какъвто го познаваше, отново се сриваше под краката му. Всичко се случи пред очите му, тук, в тази стая. Нейтън и Джес… дори Кинкейд?
„Те убиха Алекс. Отпратиха я от Рул и я подмамиха в Зоната. Със същия успех можеха да опрат дулото на пистолет в главата ѝ и да дръпнат спусъка.“
- Добре — каза Йегър. — Не бих искал да си мисля, че човек, в чиито вени тече моята кръв, макар и доста размита, може да е глупак. Ти застана срещу мен; взе страната на онези, които искат да ме съсипят — мен, Съвета, Рул. Предпочете едно момиче пред мен, а това няма да го бъде. С Алекс също е свършено. Ако се върне, ще ѝ откажа убежище.
- Тя никога няма да допълзи обратно при теб. И преди е оцелявала без помощта ти, така че пак ще го направи. — Боже, как му се искаше да вярва в това.
- Познаваш я толкова добре?
- Знам какво изпитвам към нея. — С усилие на волята не позволи на погледа си да трепне. Тя щеше да се противопостави на този старец. Никога нямаше да падне на колене, нито пък той. При първия удобен момент щеше да я последва, може би все още имаше шанс. — Над това нямаш власт.
- Вярно е. Но имам власт над теб. — Погледът на Йегър се плъзна към Кинкейд и Лена, а после отново се спря на него. — Имам власт над всички вас.
18
Това беше представата на Кръшър Карл за кошмарна нощ. Огромните талиги бяха неуправляеми — клатушкаха се и се тресяха, докато стражарите се опитваха да ги изтикат горе на стъпалото — и въпреки че положението изглеждаше почти безнадеждно, Лена си помисли, че това я устройва. Колата беше открита и единственият фенер подскачаше и се люшкаше, докато усилващият се сняг се спускаше подобно на плътна издуваща се завеса, като се въртеше и завихряше, поглъщайки всички шумове. Сякаш се намираха в сърцето на някое торнадо, в лабораторна колба или миниатюрен снежен глобус. Вятърът дърпаше и скубеше косите ѝ, тъй като не бяха ѝ позволили да си вземе шапка, а ушите ѝ бяха толкова замръзнали, че горяха, фенерът приличаше на люшкащо се неясно петно, а стражарят, същинска канара, изглеждаше като бяла гърбица на пътя.
Внезапен порив на вятъра бръсна лицето ѝ. Лена потръпна и премигна, щом очите ѝ се наляха със сълзи. Искаше да ги изтрие, ала въпреки ръкавиците пръстите ѝ бяха премръзнали заради пластмасовите белезници. Когато стражарят ги щракна на китките ѝ, тя бе опитала да се освободи, но така си спечели само жилещ шамар през лицето.