- Повярвай ми, където и да се намират тези деца, те не искат да бъдат намерени. Знам това от опит. Нали ги търся от месеци — каза Крис. — А тази твоя идея, че трябвало да ги убедя да се върнат заедно с мен в Рул като армия от непрофесионалисти, защото смяташ, че никой няма да открие огън срещу Пощадени — всичко това е, за да мога аз да взема властта? Това са пълни глупости. Дори да се съглася — макар че няма такъв шанс, — зашо да не се отправя на север? Така е много по-бързо, отколкото да заобикаляме от изток.
- Защото, оставиш ли следи на изток, всички ще търсят в тази посока, а не в околностите на Орен — отвърна Уелър. — Ще послужи за заблуда. Съветът може да реши веднага да прати хора подире ти, а колкото до нас, не бива да се показваме, докато най-лошото не премине. Така че ще разполагаш с добра преднина. Достатъчно е да вървиш на изток в продължение на осемдесет-деветдесет километра…
- Осемдесет ки… — опули се Крис. — Дори да нямаше буря и да бяхме на коне, снегът е дълбок. Имаш ли представа колко време ще ни отнеме?
- Разбира се, че имам. После обаче ще направите завой и ще се отправите на северозапад.
- Но и бездруго до Орен има три-четири дни път в хубаво време — възрази Лена.
- Като добавим отклонението, ще ни трябват десет-дванайсет дни. Може би дори две седмици. А това е прекалено дълго време навън в снега — каза Крис.
- Ще трябва да го изтърпите. — Уелър сви рамене, сякаш това беше нищо работа. — Ще е неприятно и ще бъдете поизмръзнали…
- И гладни.
- Ще ходите на лов, все едно си на поход за провизии. Знаеш как се прави. Освен това разполагаш с добра екипировка. Разбира се, не очаквах, че ще се наложи да измъквам трима души от селото, така че разполагате само с два спални чувала. Това ще направи положението — той кимна към Лена — интересно.
- Боже, ти си отвратителен — отвърна Лена.
Уелър подмина забележката ѝ и додаде:
- Но докато стане време да ви последваме, следата ще е изстинала.
- О, ха-ха. Изстинала, значи. Разбрах. — В гласа на Лена звучеше присмех. — Ирония.
- Лена — рече Крис. Получаваше главоболие от постоянните ѝ забележки. После се обърна към Уелър: — И смяташ, че си обмислил всичко? Вие сте луди.
- Добре, луди сме. — Уелър приемаше всичко буквално. — Тогава сигурно няма да имате нищо против да ви оставим в къщата за мъчения.
- Не ставай глупав. — Питър му бе забранил да припарва до къщата за мъчения и Крис никога не подложи на съмнение тази заповед. Но не беше безмозъчен идиот. Лично той бе придружил дотам достатъчно затворници. Повечето бяха мъже, но имаше и немалко жени. Не че имаше особена разлика, защото след известно време, прекарано зад онези стени… ами, всички писъци звучаха еднакво. Веднъж бе зърнал оттам да излиза каруца и от неравностите на пътя по задната ѝ дъска се свлече прогизнала с кръв ивица брезент, така че не хранеше илюзии за съдбата на повечето затворници. — Кога изборът не е никакъв избор?
- Когато не ти е по вкуса — отвърна Уелър.
- Нещо сте намислили, нали? — Кинкейд дълго седя мълчаливо, но сега гласът му трепереше от гняв. — Давате ли си сметка заедно с Нейтън и останалите какво точно се опитвате да направите и какво искате от това момче? Кажи, що за проклета игра е тази?
- Това не е игра. — В снега и тъмнината изражението на Уелър изглеждаше неясно, ала в тона му се долавяха гневни нотки. — Съжалявам, че не те държахме в течение, Док…
- В течение ли? Остави това, по дяволите — кресна Кинкейд. — Тук става дума за живота на едно момиче!
- Я почакайте малко, как така в течение? — попита невярващо Крис. — Док, ти също ли си замесен в това?
- Нали ти казах — измърмори Лена и бръсна снега от лицето си. — Всички имат пръст в това.
- Не, не във всичко и не през цялото време — отвърна Кинкейд мрачно. — Ако знаех какво кроят за Алекс, щях да го спра.
,Да — помисли си Крис, — но само онази част от плана, свързана с Алекс.“ Това не беше кой знае каква утеха, защото Кинкейд очевидно подкрепяше този налудничав заговор — или поне отчасти. Дори нещо по-лошо, старият доктор бе знаел, че накрая тези мъже ще поискат от него да… какво точно? Да ги спаси? Да спаси Рул?
- Не е изключено Алекс да е добре — каза Нейтън, само че думите прозвучаха някак мокри и шупливи заради подутата му устна: „ишключено“ и „Алекш“. — Всички знаем, че си я бива. — „Вшичкишнаемчешиябива“.