- О, смяташ, че тя има доста добри шансове, така ли? — подхвърли Кинкейд.
- Док — подхвана настойчиво Нейтън, — трябва да ми повярваш. Мен също ме е яд заради случилото се е Алекс. Не трябваше да свършва така.
- И как иначе би могло да…
- Док. — Крис стисна помирително ръката на доктора, но се поколеба за част от секундата. Би могъл да ги остави да се изпокарат, ала независимо дали му харесваше, или не, те бяха неговият пропуск за напускане на Рул. — Нейтън, разкажи ми какво трябваше да се случи. Засега нищо не обещавам…
Но Уелър го прекъсна:
- Нали си даваш сметка, че не си в позиция да…
- Да, но доколкото разбирам, вие имате нужда от мен. Така че, Уелър, затвори си устата. — Без да обръща внимание на гневното пелтечене на Уелър, Крис отправи твърд поглед към Нейтън. — Кажи ми точно какво се случи.
- Ами… — Нейтън отклони поглед встрани. — Нещатa, които каза Лена… за коня ти… са истина. — „Иштина.
- Ъхьм — изсумтя Лена. — Не думай, Шерлок!
- Значи, не е бил Нощ? — Крис плъзна ръка към раната на главата си и напипа грубите шевове. — Ти ли ме удари?
- Не — поклати глава Нейтън. Забил поглед в ръцете си, додаде: — Джес те удари.
- Дже…
- Просто нямаше друг избор, Крис.
- Нямала е друг избор ли? Що за причина е това?
- Ами, с част от мъжете те задържахме, но ти просто отказваше да мълчиш.
- Защото Алекс беше там, навън! — кресна Крис. — Ти какво очакваше да направя? Да я зарежа просто така?
- Крис, трябва да разбереш, че Джес стори единственото, което можеше да те спре да тръгнеш след Алекс — изрече Нейтън завалено. — Ти се върна по-рано от предвиденото. Не ни остави друг избор.
- Не ми пробутвай тези глупости — кипна ядосано Крис. — Разбира се, че сте имали избор. Можехте да ме оставите да я настигна. Можеше да ме оставите да я спася! Дори да беше прекосила Зоната, можеше просто да си държите езика зад зъбите и да ме оставите да я върна обратно!
- Не това искаше Джес — отвърна Нейтън, пръскайки слюнка. Сякаш това обясняваше нещо. — Тя каза, че трябвало да проумееш с какво си имаш работа. Крис, ти си единственият човек, който може да оправи нещата. И това винаги е било така. Ако беше заминал, без да помислиш за последствията, това щеше да е гласът на сърцето ти.
- И как трябваше да се чувствам? — опита да се овладее Крис. Гневът се събра на топка в гърлото му. — Единственото ми желание беше Алекс да е в безопасност.
- Джес каза, че трябвало да имаш по-високи цели. И беше готова да умре в името на това. Знаеш ли, че тя искаше да я убия?
„Боже, ще ми се да го беше направил. По-добре тя, отколкото Алекс.“
- Не се съмнявам. Поредното обвинение, което да стовари върху Алекс. — Когато Нейтън се поколеба, Крис разбра, че се е досетил правилно. — И защо не го направи?
- Просто… просто не можах.
- Ами Алекс, позволил си тя да замине. Позволил си да навлезе в…
- Не се гордея със случилото се. Искам само да разбереш какво ме накара да постъпя така, това е всичко. — Нейтън най-сетне вдигна очи, за да потърси Кинкейд. — Док, съжалявам, че те държахме в неведение. Но трябва да ми повярваш: колкото по-малко знаеше, толкова по- добре.
- Само че аз не ти вярвам, Нейтън, и това е нещо, което не можеш да промениш — отвърна Кинкейд. Гласът му звучеше ниско и кухо, изпълнен с ярост, сякаш отражение на гнева на Крис. — Момичето вече го няма. Не стига това, ами накара и Джес да млъкне и сега тя също може да умре. Оправдавай се колкото искаш, но съвестта ти никога няма да е чиста.
- Нима ти си по добър от него? — обади се Лена. — Знаел си, че замислят нещо, и въпреки това не си предупредил нито Крис, нито Алекс, нито…
- Остави, Лена — прекъсна я Крис. — Всичко е свършен факт, но да видим какво ще правим сега — после се обърна към Нейтън: — Този Хънтър, защо е толкова важен?
- Джес спомена, че имал интересно минало — отвърна Нейтън. — Исак щял да окаже влияние върху Съвета.
- Да, но как? — Когато Нейтън не отговори, Крие изви поглед към Уелър. — Боже, та вие нямате представа. Никой от вас няма представа.
Лицето на Уелър представляваше безизразна маска.
- Доверихме се на думата на Джес — отвърна той. — Живяла е в Рул по-дълго от всеки от нас, и то доста преди Йегър да поеме управлението в свои ръце. Тя знае точно как работи Съветът, къде са погребани всички тайни, откъде може да изскочи някой скелет.