„Завързан ли?“ Сърцето му се качи в гърлото.
- К-Кинкейд… к-къде…
- Спокойно. — Отново първият глас: нежен контраалт. Жена. — Дълго време си прекарал навън и се наложи да превържем очите ти, за да предпазим роговиците от разраняване. Така че се успокой. — Тя плъзна пръсти по бузите му и дръпна рязко. Кожата му се изопна, докато накрая лепенките не се отделиха. Въздухът погали затворените му клепачи. — Опитай сега.
Самото усилие да отвори очи изискваше огромна концентрация. Мускулите му оказваха съпротивление като отдавна неизползван механизъм, покрит със спечено масло и нечистотия. Появи се лъч сребриста светлина и тогава клепачите му се затвориха отново. Нов пристъп на паника стегна гърдите му.
- Рашм… — Идеше му да зареве. Езикът му беше удебелен, парче мускул, което отказваше да проработи. — Рашмашано.
- Размазано? — На челото му избиха капчици пот. — Затвори очи… добре. Постой така няколко минути, става ли? Наложи се да използвам болкоуспокояваищ за животни. Съжалявам за това, но с друго не разполагахме. Слава богу, че си як като бик и имаш здраво сърце. В противен случай нямаше да водим този разговор.
Кърпата беше приятна на допир, студена и влажна. Той престана да се съпротивлява и я остави да си върши работата. Чу се клокочене на вода и плискане, след което тя започна да обтрива челото, лицето и шията му. После пръстите ѝ се заеха с копчетата на дрехата му и тя взе да мие гърдите му. Той простена, този път от облекчение.
- Да, обзалагам се, че е приятно. — Кърпата изчезна и тогава тя придърпа ризата на гърдите му и го зави с едно грубо одеяло, което миришеше на стара вълна и смърт. — Опитай сега да отвориш очи.
Той се подчини. Зрението му още беше замъглено, но той успя да различи някакво зелено платнище над главата си. Палатка. Погледът му се плъзна по металната стойка от лявата му страна и бутилката с прозрачна течност, която се вливаше на капки в голямата вена, пресичаща свивката на лакътя му, по една пластмасова тръбичка. Китките му бяха пристегнати с кожени ремъци с големи метални скоби. От напрежението около глезените беше ясно, че краката му също са завързани.
„Може би някакъв лазарет.“ Лежеше под няколко одеяла на метално походно легло, което му се струваше паянтово и твърде леко, подобно на онези сгъваеми носилки, които използваха от Бърза помощ. Въздухът беше студен и влажен. „Военните?“
- Така по-добре ли е? — Приведено над него, леко вляво, лицето на жената започна да придобива очертания и плътност. Имаше пълно, но здраво и яко телосложение. Косата ѝ беше изтегната назад и свита на кок на тила. Тъмните ѝ очи бяха заобиколени от силно обветрена кожа. Оказа се по-възрастна, отколкото очакваше: може би в средата на седемдесетте или началото на осемдесетте. Медицинското ѝ облекло беше избеляло, сякаш взето от магазин за дрехи втора ръка. Но нашивката на лявото ѝ рамо изглеждаше нова: колониален флаг с римската цифра III в самия център, заобиколена от тринайсет звезди.
„По дяволите.“ Преди светът да се срине, той беше заместник-шериф. Така че знаеше точно какво означава тази нашивка.
- Кои сте вие? — прошепна той.
Боботещият глас прозвуча отново отдясно.
- Успокой се, друже, заобиколен си от приятели. Но трябва да ти призная, че доста ни поизплаши. — Мъжът беше набит и здрав, с огромна глава, която наподобяваше гранитен блок, обрасъл с гъста бяла четина, остригана равно и четвъртито като метла. Гръдният му кош с формата на бъчва беше толкова широк, че ръцете му изглеждаха като страничен придатък: солидни и яки, сякаш добавени впоследствие. Не беше висок, а с едро и масивно телосложение, здрав като вол. Униформата му също беше различна: смолисточерна от главата до петите, но със същата нашивка на едното рамо и по една жълта звезда, закачена на всеки ревер на подплатеното с вълна авиаторско яке от черна естествена кожа. На лявото му бедро беше прикрепено обемисто уоки-токи от същия период като бракуваното военно оборудване, което използваха в Рул. На дясното се виждаше кобур и слабият перлен проблясък от дръжката на револвер.
- Изкара осем дни в несвяст, друже. Радвам се отново да те видя сред нас. — Устните на здравеняка се разтеглиха в усмивка. — Хванахме се на бас дали ще прескочиш трапа. Добре че бях на печелившата страна. Викат ми Фин. Тази чудесна жена е доктор Матър. А ти си…?
Осем дена. Прекарал бе тук повече от седмица? Ако от Рул бяха изпратили хора да го търсят, вероятно вече се бяха отказали. Това не важеше за Крис, разбира се. Но дори Крис не би могъл да намери оправдание за едно толкова продължително издирване.