Нещо се обърна в гърдите му. Промяната не беше приключила? Дълбоко в себе си отдавна хранеше подозрения за съществуването на такава възможност, но в Рул нямаше човек, който да е виждал с очите си това да се случва с някой Пощаден.
„Значи, никой не е в безопасност? — Усети как цялото му същество се възпротивява срещу тази мисъл. — Не, той греши. Аз съм Пощаден. Това няма да се случи нито на мен, нито на Крис, нито на другите Пощадени. Оттогава мина много време, минаха месеци. Това не може да е истина.“
- Знаеш ли какво се чудя? — Лицето на Фин придоби леко замечтан израз. — Чудя се какво ли е всъщност.
- Кое? — попита Питър, след което облиза устни и допълни: — Имаш предвид… да се промениш?
- Да. Питър, самосъзнанието е едновременно благословия и проклятие. Нали знаеш как се чувстваш, когато те поваля настинка. Налице са най-различни знаци и симптоми. Така че как протича промяната? Усещаш ли я? Даваш ли си сметка за нея? Би трябвало. Умиращият усеща, когато краят наближава. Дори губещият разсъдъка си осъзнава, че реалността му се изплъзва. Може да се самозалъгва, разбира се, но… въпреки това знае.
- Аз… аз… н-не… — Целият трепереше. Зъбите му тракаха неконтролируемо. — В-все ми е едно. Не искам д-да з-знам. Няма никакво з-значение.
- О, има и не би трябвало да ти е все едно. За да разбереш врага си — да го биеш в собствената му игра, — трябва да се промъкнеш в съзнанието му, да погледнеш през неговите очи. Не искам да кажа, че щом си опознал един от тези Чъкита, все едно си ги опознал всичките. В никакъв случай. Например виж какво се случва с един Чъки, който е напълно променен — като нашия Дейви тук. — Фин махна с ръка към момчето. — Новите Чъкита са животни. Някои от тях си остават диви. Други еволюират и част от тях се оказват по-находчиви от останалите. Друже, това на практика представлява кривата на нормалното разпределение221. Мога да се обзаложа, че сред цялата тази гмеж ще се намери поне един Чъки, годен за ракетен учен. О, как ми се иска да хвана едно нормално хлапе, известно време преди дъската му да захлопа, и тогава ще мога да измеря с какви темпове възвръща самоконтрола си. Проявявам особен интерес към онези, които се намират в процес на промяна. Ходът на промяната при тях, предполагам, е доста по-различен, отколкото при първата вълна, не си ли съгласен? Питам се също как комуникират. Известно ни е, че някои от тях действат в екип, пътуват на групи, глутници, банди, шайки и така нататък, докато други са единаци. За телепатия ли става дума? За звуци извън диапазона на нормалния слух? За миризма? Език на тялото? Само един от тези начини на общуване ли използват? Или комбинация от няколко?
- Накъде биеш? — прошепна Питър. За първи път, откакто светът потъна в мрак, се чувстваше дълбоко и истински изплашен. — Искаш да разбереш дали ще се променя? Не, няма. Мина твърде много време. Искаш да научиш повече за Рул? Можеш да ме изтезаваш, но нищо няма да ти кажа. — Тъй като Фин не отговори, Питър додаде: — Какво искаш, за бога?
- Нима умно момче като теб не може да се досети? — Фин се отпусна на едно коляно, след което спусна с палец клепача на Матър и прокара скалпел по розовата тъкан, отделяйки дясното око от очната ябълка. Той натисна острието, остъргвайки костта. — Разочароваш ме, Питър. Въпреки историите, които се разказват във филмите, не всички ветерани от Виетнам са побъркани. Някои от нас стават дори сенатори. Лично аз съм се учил от света на живата природа. Също като Дарвин, сега като се замисля. Еволюцията, естественият подбор, оцеляването на най-приспособимите — всичко това се случва пред очите ни. Друже, ние сме създателите на новия произход на видовете.
- Какво… — Питър се вледени от ужас. — Какво смяташ да правиш с мен?
- Не е ли очевидно? — отвърна фин. Окото на Матър увисна между пръстите му на един окървавен сноп от нервни влакна. — Експеримент.
ТРЕТА ЧАСТ
КЪСАТА КЛЕЧКА
22
Изминаха осем дни.
Алекс отмерваше времето, като всеки път издълбаваше по една чертичка на носа на десния си ботуш с помощта на металната игла на верижката на ръчния си часовник. По нейна преценка през изминалите осем дена бяха извървели приблизително осемдесет-деветдесет километра. Да се ориентира къде се намираха, беше истинско предизвикателство. Дните им бяха сумрачни, а нощите — беззвездни, тъй като групичката им се придържаше към гъстите участъци на гората. Струваше ѝ се, че се движат едва ли не в кръг, тъй като първоначално поеха на запад, а после свърнаха на север. Спираха на равни интервали от време и тогава Променените ловуваха, тъпчеха се и подремваха за кратко.