Като се замислеше, най-хубавото беше, че още е жива.
А най-лошото, че в най-скоро време можеше да изтегли късата клечка.
Всичко се свеждаше до най-обикновена математика.
Преди осем дена, през онази първа съботна утрин, Променените разполагаха с шест „бързи менюта“, между които да избират, в това число и Алекс. След цялата онази дандания не се съмняваше, че ще бъде следващото им ястие. Променените обаче — или поне Вълка, — изглежда, имаха нещо друго предвид. Тъй като Черната вдовица беше изтощена, макар и в съзнание, Вълка сновеше насам-натам с окьрвавения селскостопански нож в ръка и наглеждаше стадото. На два пъти той се спря, надвесвайки се над Алекс, свряна между онази старица на име Руби и болнавия наглед мъж, който, както щеше да научи по-късно, се казваше Брайън. Вълка я стрелваше с поглед, който ту отскачаше встрани, ту отново се връщаше на нея. Дали не си играеше с нея? Трудно ѝ бе да прецени. Може би и той беше не по-малко объркан от самата нея. Дали нямаха сходни преживявания? Не усещаше ли и той същото като нея — онова странно вмешателство в съзнанието ѝ? Успяваше ли да прочете мислите ѝ? Не, това не и се вярваше. По време на схватката в снега Алекс бе съумяла да изненада Черната вдовица, спомни си също и стъписването на Вълка, когато го бе заплюла в лицето.
„Значи, това не работи в двете посоки. — Тя бе изгледала косо Вълка, докато той се отдалечаваше нататък по редицата, изучавайки всеки един от пленниците. — Вероятно ще мога да използвам това по някакъв начин.“
Накрая Вълка се спря на една дребна жена, слаба и смугла като мушитрънче231, която щеше да им послужи като основно ястие за деня. Това, което я смая и ужаси едновременно, беше фактът, че жената не оказа никаква съпротива, дори не възрази. Другите също не сториха нищо. Само наблюдаваха безучастно как Пъпчивия и Беретата изведоха жената от редицата и я поведоха, залитаща в снега, изминавайки разстоянието от девет метра до мястото, където стоеше Вълка. Щом я пуснаха, жената се олюля, но не падна. Тя стоеше на крака, като не спираше да се клатушка, със сведена глава и превити рамене. Нахлузил отново маската, така че лицето му оставаше открито само от носа надолу, Вълка изчака един дълъг миг, преди да сграбчи дребната жена за косата. Тя издаде тих писък, когато Вълка дръпна рязко назад главата ѝ, при което шията и се оголи, а гърбът ѝ се изви като лък.
В този миг истината я разтърси като шамар. Вълка шеше да убие жената точно там, пред всички тях. Стомахът на Алекс се преобърна. „Не мога да гледам. — Обзета от ярост и отвращение, тя извърна глава. — Няма да им направя това удовол…“
Ударът беше ослепителен: жестока плесница с изпъната длан, от която главата на Алекс отскочи надясно. Прехапа езика си и я прониза остра болка. Вцепенена от изненадата, тя се олюля с и бездруго крехко равновесие, тъй като краката ѝ бяха все така завързани, и малко остана да се строполи на земята. Задържа се на крака само защото мъжът с болнавия вид, Брайън, имаше достатъчно сила, за да я подкрепи.
- Моля те. — Всъщност Брайън направи опит да се отдръпне от нея, като че ли се тревожеше да не изглежда прекалено отзивчив. — Просто направи каквото искат.
- Как не! — Усещаше лицето си, сякаш на бузата ѝ е избухнала бомба. Беше истинско чудо, че не се оказа със счупена челюст. Задъхана, тя се надигна и се огледа да види кой от Променените я бе зашлевил. Изобщо не се изненада, щом зърна Белязаната, и съдейки по отпуснатите ѝ рамене, момичето като нищо беше готово да нанесе още един неочакван удар.
- Моля те, послушай Брайън — обади се възрастната жена на име Руби, която стоеше от другата ѝ страна. — Не се съпротивлявай. Просто изпълнявай желанията им.
- Няма. — Главата ѝ бучеше, а в устата си усещаше бъзсоления вкус на нещо топло; Алекс изплю кръв. — Как е възможно просто да стоите ей така?
- Защото е за предпочитане пред това да те пребият. — Жената от лявата ѝ страна, която имаше враждебен вид, изсумтя остро като бивша предводителка на рокерска банда. — Ако си достатъчно умна, трябва да се благодариш, че не избраха теб, така че си затваряй устата.
- Шарьн има право. — В очите на Руби се четеше гняв. — Трябва да се примириш. Ти… — Каквото и да се канеше да добави, завърши с едно сподавено хльц, тъй като Белязаната обви ръка около сухата като вейка шия на старицата и я стисна.