Толкова много приготовления, но дори самата мисъл за изписания на лицето му поглед оправдаваше всички положени усилия. Масата беше украсена с гирлянди, останали отпреди няколко Коледи. Отнякъде бе изкопала прастара опаковъчна хартия и четири чифта вълнени чорапи, плетени скришом. От онова, което ѝ остана, бе изработила лъскава сребриста лента с името му — истинското му име, — с едри изрязани от хартия букви.
Разбира се, че си даваше сметка. Вярно, че главата ѝ беше пълна с цифри, но това не означаваше, че е изкуфяла. Понякога само се преструваше. Грейс никога не бе била глупава жена.
Да вземем онзи следобед преди пет години, когато от Военноморските сили почукаха на вратата ѝ. Изобщо не се хвана на лъжите им, че се били отбили заради кафето и сладкиша с натрошени ядки. Един много мил ефрейтор я подхвана точно преди да изгуби съзнание. Тя се извини, но ефрейторът каза, че било нормално да припаднеш, щом сърцето ти се свие.
Тя щракна хронометъра и отбеляза още една чертичка върху стария пощенски плик. Загледа се в малките зрънца, които се плъзгаха лавинообразно по миниатюрната планина. Всяко зрънце беше по един милиметър; коефициент за големина, а през трите минути, на които беше настроен хронометърът, минаваха по три хиляди зрънца, което правеше по хиляда на минута, или шестнайсет цяло и шест в период на секунда…
„Боже, не искам много. Нека само тортата да стане, както трябва. Друго не ти искам.“
Ново щракване. Още една чертичка. Минаха шест, оставаха седем. Джед бе получил строги инструкции да не се връща от къщата на езерото през следващите четирийсет и пет минути. Значи, разполагаше с достатъчно време. За тортата щяха да ѝ трябват още деветнайсет минути, помисли си Грейс. Най-много двайсет и една.
Жалко, че разполагаше само с десет.
24
- Иска ми се да вземеш коня — каза Джед.
- Отговорът ми е същият като предишните осемдесет пъти, когато предложи. — Том нави на стегнато руло една памучна блуза и я мушна в раницата, след което опита с ръце тежестта на багажа си. Общо взето, щеше да носи около тринайсет килограма на гръб, което беше по силите му. Предприемал бе дълги преходи със снегоходките, като спринтираше нагоре по хълмовете и отмерваше темпото си със стария таймекс на Джед. Кракът му още се схващаше, но въпреки това можеше да върви към половин ден почти без почивка. — Знаеш добре, че ще ти трябват и двата коня. И бездруго ми даде предостатъчно.
Лицето на Джед се сбърчи, сякаш смучеше лимон.
- Дори ако ти кажа, че е подарък за рождения ти ден?
- Рожденият ми ден беше през декември.
- Е, значи, е закъснял подарък.
— Не.
Пауза.
- Такова е желанието на Грейс.
— Джед.
- Добре, добре. — Джед въздъхна и мушна палци в джобовете на парката си. — Да знаеш, че си голям инат, Том Идън.
- И преди съм го чувал. — След кратко мълчание Том додаде: — Трябва ли да изглеждам изненадан? Като се има предвид, че вече ми каза за тортата.
- А, тортата! — Джед се плесна по бедрото. — Божичко, сигурно съм остарял с десет години, докато я слушам да дърдори за химия, уравнения и молекулярни коефициенти. От физиката ми стигаше да знам само траекторията на куршумите и скоростта на вятъра.
- Весело си си живял.
- О, да. Грейс винаги е била голяма умница. Майкъл приличаше повече на нея, отколкото на мен. Той щеше да… — Възрастният мъж преглътна мъчително. — Приеха го в технически университет, но тъй като парите бяха проблем, се присъедини към армията. После обаче реши, че се чувства много добре във Военноморските сили, и остана там. Когато Алис се появи, се надявах да се замисли какво ще се случи с нея и с Деб, в случай че го убият, но той беше същият инат като теб. Вземеше ли някакво решение, никой не бе в състояние да го разубеди.
Джед изглеждаше толкова нещастен, че Том трябваше да положи неимоверни усилия, за да не се поддаде на импулса си и да му обещае, че ще остане. Просто нямаше друг начин; заминаването му щеше да ги нарани, това беше неизбежно.
Колманът271 изсъска. Той остави Джед да наруши тишината.
- Имам още нещо за теб.
- Не трябваше — отвърна тихо Том. — Вече ми даде достатъчно.
- Но не и наполовина колкото заслужаваш — отвърна разпалено Джед. Дълбоките бразди от двете страни на носа му бяха влажни.