Комбинацията беше напълно непонятна за Грейс. Навремето брат ѝ беше скаут орел281. Той би могъл да й каже какво означаваха тези потраквания, само че беше мъртъв. Или поне доколкото тя знаеше.
Високо над ботушите отекна непознат глас, който не принадлежеше на никой от мъжете, които бе видяла:
- Значи е момче. Toм — изрече бавно името, сякаш го опитваше на вкус. — Къде е той?
„Бягай, Том.“ В устата си Грейс усещаше кръвта на стареца, смесена със собственото ѝ повръщано. Болката в хълбока и крака ѝ пулсираше едновременно със сърцето ѝ.
- Нека ти кажа нещо. При други обстоятелства щях да направя от теб кюфтета или печени пържоли за Чъкитата. Само че това място се намира на края на света, а ти си една кльощава стара бабичка, така че не си струва усилията. Затова в твоя случай ще направя изключение.
„Бягай, Том. — Заради строшения прозорец в стаята започваше да нахлува студ. — Бягай, бягай…“
- Ето как ще постъпя — изрече гласът. — Кажи ми къде е той и обещавам да те убия веднага. Един куршум в главата и после сладки сънища. Но ако не ми кажеш…
„Въздухът е леденостуден; всичко е въпрос на време. Началната скорост на куршума зависи от…“
- Ще оставя огъня да говори вместо теб. Може би ще умреш от вдишаните газове, преди огънят да е свършил своето, или пък белите ти дробове ще пламнат от горещината и така ще се задушиш. А може би не. Може да останеш в съзнание през цялото време, докато огънят те поглъща жива.
„Скоростта на звука е…“
- Добре тогава, ще броя до три.
„Не, няма да бъде до три, не точно. Мисълта тече със скорост триста милисекунди, а времето за извършване на съответното действие зависи от…“
- Едно.
„Няма да е точно до три. — Тя си пое дъх и го задържа. — Три секунди и все пак ще остане достатъчно време, така че ако той е наблизо…“
— Две.
„Бягай, Том, бягай, бягай…“
- Тр…
- Бягаааай, Том, бягаааааааай! — изкрещя Грейс, а думите изригнаха от устата ѝ, защото мисълта беше там, на прага на съзнанието ѝ, и защото имаше достатъчно време, точно колкото да…
29
От гората c тежка крачка се появиха още шест деца нинджи. Впрегнали всички сили, дъхът им излизаше на бели кълба пара. Всеки от тях влачеше подире си по една дълга нащърбена пластмасова шейна с цвят на пожарникарска кола.
- О, боже. — Руби закри устата си с ръце. — Това са деца.
Общо дванайсет. Съвсем мъртви. Момичета и момчета. По две в шейна, проснати нехайно едно върху друго в плетеница от вдървени ръце и крака и разбъркани коси като трупове от концентрационен лагер. Някои от тях бяха разстреляни с куршум в главата, забеляза Алекс. С нищо не можеше да се сбърка това сълзливо трето око или обезформените черепи. Но повечето бяха с прерязани гърла и широки лигавници от замръзнала кръв. Някои от тях — всъщност повечето — бяха издъхнали с широко отворени очи и уста, застинали в последен безмълвен писък.
Надвисналата наоколо миризма, пропита от страха и ужаса на тези мъртви деца, заседна в гърлото ѝ, но освен нея Алекс долови и лек намек за оръжейно масло и барут. Разтворител, а също и купчина сажди, изстъргани от почерняло огнище. И тогава Алекс проумя, че това не бяха просто деца.
Тези деца са били войници.
Появиха се още две деца нинджи. Те също влачеха нещо дълго подире си, плувнали в пот като каубои, които се бореха с разбеснял се бик.
Което не беше далеч от истината.
Беше висок като Крис и Вълка и мускулест като Том. Светлорусата му коса беше вързана на къса конска опашка с парче кожа. Предполагаше, че на възраст е колкото Крис, плюс-минус една година. Парката му беше разкъсана, така че разкриваше огромния начертан с кръв паяк, разперил крака върху ризата му отляво, ниско долу. По лицето и по шията му също имаше размазана кръв. Ръцете му, изложени на студа, бяха алени.
- Ко-копелета. — Момчето се съпротивляваше, като дишаше тежко, а дъхът му представляваше накъсано стенание, пропито с болка. — Трябваше да ви убия, когато имах въз… — От гърлото му се изтръгна висок писък, тъй като Пъпчивия заби юмрук в стомаха му. Щом двамата нинджи го пуснаха, коленете на момчето се подвиха като сгъваеми ножчета. То повърна, след което се отпусна в снега, опитвайки се да обгърне наранената си страна с ръка, оцапана с кръв.
- Мо-моля ви, оставете го. — Чертите на лицето му бяха изкривени от дълбоко отчаяние и болка. — Моля ви. Вземете мен вместо…