- Надушваш ли това, хлапе? — прозвуча още по-отбли- зо. — Хайде, така правиш нещата само по-трудни за теб самия.
Той грабна бързо раницата и натовари екипировката си на задната седалка на ветроходната шейна, остави пушката на мястото за краката и взе да прехвърля през ума си нещата, които трябваше да свърши — точната последователност.
Всичко зависеше от това колко бързо ще се досетят. И дали ще намерят начин да го последват. Той хвърли поглед към снегохода. На зърнестата светлина дупката, оставена от извадената запалителна кутия, приличаше на празна очна ябълка. Ала жиците още висяха там.
„Снееоходът е по-бърз. Освен това има фар. Единият може да стреля, докато другият шофира.“
Това нямаше да стане.
- Хайде, хлапе! — Светлината промени ъгъла си, когато ловците стесниха кръга около него. Вътрешността на къщата помръкна.
- Тук, Райли — изсъска Том и потупа задната седалка. Щом кучето скочи в шейната, той се спусна към плъзгащата се врата. — Добро момче. Стой тук. — Промуши ръка през чугунената брава, запъна крака и пренесе тежестта си върху здравия си десен крак. Пое дълбоко дъх. И тогава напъна.
„Направи го.“
За малко да прекали с приложената сила. Вратата се отвори с лекота, смазана добре по препоръка на Джед, а металните колела се плъзнаха по релсите като топка за боулинг по лъскав под. В къщата нахлу силен студен вятър, довявайки миризмата на горяща дървесина и разтопена пластмаса. Тогава Том се завъртя на пети и се спусна към шейната. Светлината навън внезапно се премести с приближаването на ловците. Пет секунди, може би десет. Скачайки на предната седалка на спитфайъра, той включи запалването и напомпа акселератора, за да подаде гориво на двигателя. Със закъснение от една милисекунда двигателят взе да стърже, да кашля, да ръмжи…
Но не зацепи.
„Хайде, хайде, хайде!“ Отвън проехтя вик. Светлините се раздвижиха; до слуха му достигна шум от трошене на ледени клони. Приближаваха се бегом. Той стисна зъби и неохотно даде на двигателя още две безценни секунди, с каквито не разполагаше, след което опита отново.
„Задави ли се, край с мен. — По врата му потече пот. — След малко ще се появят и ако аз още съм тук…“
Двигателят оживя с високо пресекливо ръмжене.
И шейната потегли.
31
Малкото момченце беше с тъмна коса и искрящи от ужас очи, но Алекс веднага забеляза приликата. По лицето и ръцете му имаше кръв, но доколкото виждаше, това беше всичко. Така че кръвта може би беше на брат му.
- Даниел! — извика момченцето. — Даниел, добре ли си?
- Всичко е наред, Джак. — Даниел се опита да се изправи на крака. — Не се тревожи, чуваш ли?
- Но какво ще правят с нас? — Гласът на Джак звучеше напрегнато, а устата му бе стисната, образувайки ярка тънка черта. Той беше много малък, приблизително на възрастта на Ели. По бузите му се стичаха едри сълзи, смесващи се със засъхналата кръв, и по този начин изглеждаше, сякаш пролива кървави сълзи. — Ще ни изядат ли?
- Не. — Даниел стъпи на крака, напрягайки до краен предел бедрата си. Струваше му огромни усилия; ръцете му трепереха и Алекс забеляза как за миг дъхът му сек- на. — Нищо няма да ти направят. Всичко е наред.
Но не беше наред. Пъпчивия помагаше на Беретата да се вдигне на крака. Черната вдовица, Леопарда и останалите Променени взеха да се събират около Даниел и Джак по начина, по който Вълка и бандата му бяха наблюдавали схватката между нея и Черната вдовица. Тогава, разбира се, момичето бе въоръжено със селскостопанския нож. И бездруго плътен и напрегнат, и френетичен, въздухът внезапно се сгъсти и завря.
- О, боже — възкликна тя.
От лявата ѝ страна Шарън я стрелна с поглед.
- Какво има?
Алекс не отговори. Просто не можеше. Но тъй като вече имаше достатъчно опит с Променените, веднага позна миризмата.
На двамата братя не им оставаше много време.
Нито на тях самите.
32
Ветроходната шейна нямаше ншцо обшо със снегохода. Принципът на задвижване бе по-близък до този на глисера: мощен двигател, доставящ достатъчно въздух, за да тласка напред лодката в плитки води или върху лед. Имаше два механизма за управление: дросел за скоростта и кормило или лост, служещ за управление на руля и насочване на въздушната струя.
Какъв беше проблемът на ветроходната шейна? Нямаше спирачки. Единственият начин за спиране беше да прекъснеш притока на въздух или да намалиш скоростта. Освен това ветроходната шейна бе слабоманеврена. С това нещо беше трудно да завиеш. Само да завъртиш руля твърде бързо, ограничавайки притока на въздух, и убиването на скоростта ти е в кърпа вързано.