Ако не друго, поне щеше да се движи по-бързо. Трябваше да натисне газта до дупка и веднага да се омете оттук. Ловците бяха наблизо, стопявайки преднината му с всяка изминала секунда, така че трябваше да бърза, да бърза, да бърза — бързобързобързо!
Но вместо това той вдигна крака си от педала за газта. Скоростта намаля, двигателят забоботи; корпусът затъваше в лед и сняг. Ветроходната шейна забави ход и продължи на тласъци. Чу се глух трясък, когато носът на шейната се стовари върху парче лед, след което спитфайърът подскочи и цопна във водата, която беше пълна с ледени късове, покрити с тънка обвивка с дебелина не повече от пет сантиметра. Щеше да свърши работа. Чудесно. Той намали скоростта и зачака, докато мракът не започна да избледнява, преминавайки през сиво, синьо и накрая сребристо, а бръмченето на снегохода ставаше все по-силно…
„Сега!“ Той натисна газта. Моторът нададе рев и спитфайърът се понесе напред с пълна скорост, като пореше леда, а корпусът ѝ потъваше и се издигаше като плоско камъче, хвърлено в езерце. Отекна страхотен трясък и тогава — съвсем ненадейно — се озова в открити води. От всички страни заваляха студени пръски, ала той продължи право и неотлъчно напред, подготвяйки се за внезапния тласък, който знаеше, че ще последва, щом шейната нагазеше отново в сняг и лед. Надяваше се скоростта му да е достатъчно висока, за да плъзне леко лодката, компенсирайки собственото си тегло и тежестта на екипировката и кучето. „Боже, кучето.“ Надяваше се Райли да прояви достатъчно съобразителност и да залегне ниско долу, в противен случай тласъкът би могъл да го изхвърли…
Пресичайки границата на разлома, дъното на спитфайъра се плъзна по леда, при което цялата шейна се разтресе и подскочи, като застърга по леда. Том усети как повърхността отново се втвърдява и друсането затихва. Тогава той сви рязко надясно, при което шейната изгуби въздух и се завъртя така, че носът ѝ се обърна в посоката, от която бе дошъл.
- Долу, Райли! — Том изключи двигателя, грабна пушката и я зареди, извивайки се от кръста нагоре, готов за стрелба…
В мига, в който снегоходът изникна пред погледа му.
33
- Какво искат, по дяволите? — Рей се заоглежда ту наляво, ту надясно. — Какво става?
Никой не отговори. Променените бяха образували тесен кръг. Алекс и останалите пленници стояха наредени точно срещу Даниел, охраняван от две деца нинджи. Друг Променен държеше Джак за задната част на врата. Черната вдовица, стиснала селскостопанския нож в ръка, стоеше спокойно до момчето. Миризмата, породена от страха на Джак — на пресечено мляко и гореща урина, — беше толкова натрапчива, че Алекс веднага я долови.
Пъпчивия си проби път с лакти, последван от Беретата и Леопарда. Лицето на Беретата се сгърчи от болката, но момчето вече се крепеше доста по-сигурно на крака. Сърцето на Алекс се сви, щом долови излъчваната от него миризма на опасност. Пъпчивия стискаше две пушки: собственото му оръжие с газово бутало, както и още едно, което Алекс позна веднага — браунинга, който Нейтън ѝ бе дал преди онова безумно бягство от Рул.
Заради близкото разстояние успя да разгледа също и пистолета, затъкнат в пояса на Леопарда. Винаги би познала един глок.
- Какво искаше от мен? — попита Даниел. Струваше му огромно усилие да остане прав. Стоеше превит надве, като придържаше с ръка едната си страна. — Нали ви казах. Вземете мен. Повече няма да се съпротивлявам. Само пуснете Джак.
Беретата се взира дълго в Даниел. Пъпчивия пристъпи напред с насочен браунинг.
- Какво? — Даниел втренчи поглед в пушката, сякаш Пъпчивия му подаваше питон. — Няма да я взема. Давам ти възможност да ме застреляш. Разбрахте ли? Ако искаш да ме убиеш, просто го направи, но…
- Нима не схващаш, хлапе? — попита Шарьн с равен тон. — Трябва да избираш: или грьмваш някого от нас, или малкият Джаки ще свърши с прерязано гърло.
Устата на Алекс пресъхна. Шарън бе уцелила право в десетката. Това беше чисто и просто сделка: ти даваш на мен, а аз на теб, след което сме квит.
- Какво? — попита Рей и побутна Руби зад себе си. — Какво е това, по дяволите?
- Даниел. — Очите на Джак се бяха разширили от ужас. — Даниел, Даниел, Даниел…
- Няма да го направя — изрече пресипнало Даниел. Силни тръпки разтърсиха тялото му; единият от нинджите го хвана, преди да е паднал. Даниел го отблъсна, потискайки желанието си да го наругае. — Не можете да ме направите като вас. Аз не съм убиец.