Чуха се плясъци, след което старецът отвърна:
— Д-да.
Звукът идваше отляво и беше много близо.
- Дръж се — каза Том
И тогава направи първата си грешка.
Заби върховете на ботушите си в леда, след което се изви от кръста нагоре, но пропусна да съобрази нещо — изобщо не забеляза, че тялото му лежи успоредно на раз- лома върху тънка ивица полуразтопен лед.
- Ще ти хвърля палтото си — каза той. — Опитай се да го хванеш и…
Две неща се случиха едновременно.
Том изсумтя от изумление, щом ръката на стареца изскочи от мрака и се вкопчи в дясната му китка. Но преди да успее да се отдръпне, усети как старият ловец увисва на ръката му, борейки се да се измъкне от водата, сякаш Том е въжена стълба.
- Недей, спри! — кресна Том, опитвайки се да се освободи от хватката, ала пръстите на мъжа се бяха впили в него като нокти на граблива птица, пък и Том не разполагаше с никаква опора. Тялото му взе да се плъзга странично и скоро усети, че вода залива краката му, а пързалянето не спираше…
И тогава поради обзелия го страх направи втората си грешка — възможно най-фаталното движение в най-фаталния момент.
Щом леденостудената вода заля краката му, Том извика и се опита да се изправи на колене. Центърът на тежестта му се измести.
Ледът простена с почти животински вой. Чу се ясно пропукване като изстрел от оръжие, след което ледът изскърца и…
ПРАС!
Том също се озова във водата.
35
- Спри, Рей! — изпищя Руби. — Недей!
Но той бе стигнал до положение, от което връщане назад нямаше. Втурна се напред с такава скорост и устрем, че никой от Променените не успя да реагира. Обви едната си ръка около браунинга, а другата постави на гърдите на Пъпчивия и го блъсна. Той пък размаха ръце във въздуха, препъна се и се стовари тежко по задник.
От всички страни отекнаха звуци от дрънчене на пушки, щракане на затвори и изваждане на пистолети и тогава Рей се оказа в самия център на настръхнала гора от оръжие в ролята на перфектната мишена. Само дето бе опрял браунинга в челото на Беретата и крещеше, пръскайки слюнка около себе си:
- Ще го гръмна, ще го гръмна, мътните ме взели, aкo не го гръмна!.
- Рей! — изписка Руби и се втурна напред, протегнала ръка. — Ре…
Проблесна оранжева светлинка като нажежен въглен. Руби се закова на място, като очите ѝ се разшириха дотолкова, че изглеждаха, сякаш са бели с черни точки в средата. Въздухът се насити с вонята на мокър метал. Нещо плътно и тежко цопна в снега.
И тогава Руби избухна във викове, писъци и рев:
- Ааааааааа, аааааааа, ааааааааа!.
36
Том извика от изненада и взе да се дави, щом студената вода нахлу в устата му. Гърлото му се сви и стегна на възел. Във вените му потече дива животинска паника. Той започна да се мята, без изобщо да мисли, като ужасът избухна в съзнанието му като ослепителен пожар. Нуждаеше се от въздух — но къде да го намери? Устата му се размърда, като се отваряше и затваряше в конвулсивни безмълвни движения, докато мускулите на гърлото му се бореха да защитят дробовете му, защото мозъкът му подаваше сигнали, че се дави. Тогава гърлото му се отпусна неохотно и той вдиша хрипливо. После си пое въздух още веднъж и още веднъж — и това бе всичко, за което имаше време.
Старият ловец се метна на гърба му, опитвайки се да се измъкне от водата.
- С-спри! — заекна Том, ала старецът не беше на себе си. В следващия миг потъна целият. Водата пареше от студ. Изглеждаше мастилена; не се виждаше никаква светлинка. Усещаше как старецът на раменете му шава с крака, опитвайки се да намери опора. Той изрита Том в челото. Ако бяха на сушата, Том сигурно щеше да изгуби съзнание, само че водата забави скоростта на ритника. При все това ударът беше достатъчно силен, за да причини болка. Том размаха ръце във водата, напипвайки краката на стареца, колкото да се ориентира накъде е повърхността.
Главата му изскочи над водата. Старецът отново се хвърли върху него, като се опитваше да се покатери на гърба му, драскаше с пръсти по раменете му и се мъчеше да се залови за косата му. Костеливите му ръце се обвиха около шията на Том в задушаваща прегръдка и отново го повлякоха към дъното. Момчето не можеше да се освободи от хватката му, тъй като не успяваше да го достигне — просто не разполагаше с нужната опора. Невъзможно му беше да си поеме въздух, тъй като тежестта на стареца смазваше гърлото му. Не му оставаше много време. Колкото повече се бореше, толкова повече силите му да изплува на повърхността намаляваха. Пулсът му се ускори. Оставаше му само един изход, но един глас вътре в него не спираше да упорства: „Ти си луд, побъркан, откачен“.