Противно на всякаква логика и здрав разум той се остави да потъне право надолу, дълбоко под леда.
Като завлече и стареца заедно със себе си.
37
- Аааааааа! — крещеше Руби. — Ааааааааа, аааааааа, ааааааа!
Лявата ръка на жената лежеше на снега със сгърчени пръсти като мъртва тарантула. Тя продължаваше да пищи, свила дясната си ръка в костелив юмрук и вперила ужасен поглед в празното място, където допреди няколко секунди се намираше лявата ѝ ръка и откъдето сега шуртеше кръв от разкъсаните артерии.
- Господи! — възкликна Шарън, след което се спусна към нея, прегърна я и я сложи да седне на снега. После обви ръце около китката на Руби и притисна мястото. — Кучи синове, ах, вие кучи синове!
- Рууубиииии! — нададе вой Рей. Той пристъпи несигурно към жена си, но бързо размисли и завъртя браунинга обратно към Беретата. — Ставай, кучи сине, ставай! Сега ще си тръгнем оттук и ако някой от вас помръдне, дори само да шавне…
Никой не се осмели да помръдне или да шавне, но Беретата също не се изправи. Въздухът беше наелектризиран, наситен с миризми и смисли. Колко странно, успя само да си помисли Алекс въпреки изобилието от знаци, че при всички тези оръжия още никой не бе стрелял.
Единственият, който бе реагирал, беше онова дете нинджа от шайката на Леопарда, което отряза ръката на Руби. Друг от тях можеше да отсече главата на Рей със съшата бързина. При всички тези оръжия единственото, което трябваше да сторят, беше да очистят Рей. Въпреки че браунингът имаше среден натиск на спусъка — само два килограма и триста грама, — шансовете пръстът на Рей да упражни такава сила, докато куршумите разкъсват дрехите и се забиват в тялото му, бяха малки. Не и нулеви, разбира се, но все пак толкова незначителни, че нямаше никаква разлика. Освен това Пъпчивия можеше с един-единствен силен ритник да подкоси краката на стареца. Всеки от тях би могъл да направи нещо. За тях Руби беше втора грижа, чисто и просто демонстрация на сила — обаче Рей трябваше вече да е мъртъв.
„О, боже — ахна от изненада тя, щом отговорът най- сетне просветна в съзнанието ѝ. — Та той вече е мъртъв. Просто няма друга възможност, тъй като става дума за браунинга. Това е пушката на Нейтън и през онзи първи ден, когато Черната вдовица натисна спусъка, оръжието просто отказа да…“
- Рей! — изкрещя Алекс. — Спри, Рей, тази пушка е…
Ала Рей натисна спусъка.
38
В мига, в който се плъзнаха под леда, Том усети, че старецът започва да се бори, но при все това задушаващата хватка около врата му не се охлаби. Въпреки допълнителната тежест в дробовете му имаше въздух, а той щеше да направи движенията му неконтролируеми. Водата щеше да го подхвърля насам-натам като коркова тапа, докато накрая не се удавеше.
Така че Том се превъртя и се гмурна право надолу, загребвайки силно с ръце. Това противоречеше на всякаква логика. Мозъкът му крещеше: „Спри! Въздухът беше горе. А долу го чакаше единствено смърт. И тъкмо това беше причината да постъпи така.
Старецът се пусна.
В същия миг Том се завъртя, опитвайки да се ориентира накъде е повърхността — защото в тази ужасна чернилка бе изгубил всякаква представа. Усещаше как старецът се мята панически недалеч от него. От мрака изплуваха ръце, които го сграбчиха; пръсти се вкопчиха в ризата му. Том сви лакът и замахна с юмрук. Усети сблъсъка и долови крясъка на мъжа, приглушен от водата. Нещо прошумоля близо до лицето му: мехурчета, които се издигаха към повърхността. Той ги последва, изтласквайки се с крака и оставяйки стареца в мрака на дъното.
„Още малко, още малко, още малко…“ Думите придобиха плътност и форма; пулсираха в блъскането на сърцето му и в парещата болка в гърдите му. Още малко и щеше да е там; още малко, още малко, още малко…
И тогава той долови нов звук — неистов и ритмичен. Райли. Райли беше на повърхността и лаеше. Том последва звука. С последни сили той се изтласка нагоре, изпънал пръстите на ръцете cи…
Иl се блъсна в стена от непробиваем лед.