Долови движение. Кучето. Дали не се дръпна назад? Беше толкова изнемощял, че успя само да прошепне името на животното. Нищо. Тогава мракът над него се сгъсти и Райли изсумтя в ухото му.
- Слава богу — простена Том, след което измъкна бавно ръката си от ръкавицата и посегна напред, докато не напипа козината на кучето. В отговор на това кучето започна да ближе пръстите му. Импулсът да сграбчи животното и да се изтегли от водата беше толкова силен, че се наложи да се овладее с усилие на волята. Без прибързани и резки движения… бавно, много бавно… и Том плъзна нагоре пръсти и се залови за нашийника на кучето.
Животното не помръдна. Том дръпна малко по-силно с изопната дясна ръка. Усетило внезапния напън, кучето заотстъпва заднешком, което беше добре и точно от каквото Том имаше нужда, докато се мъчеше да се измъкне навън.
Изведнъж осъзна, че се намира на твърда повърхност, и пльосна на леда като уловена на въдица пъстърва. От тялото му се стичаше вода. Просна се по гръб с разперени ръце и крака и задиша с пълни гърди, докато кучето ближеше водата от лицето му.
„Ставай — помисли си той. — Ставай, или ще замръзнеш за леда. Хайде, ставай, разкарай се от леда, трябва да се стоплиш.“
Само че езикът на кучето беше толкова топъл, също като дъха му, а той беше толкова изморен. Или по-скоро вкочанен. Не усещаше краката и ръцете си и му беше така студено, че дори не трепереше. Просто му трябваха няколко секунди почивка.
„Недей да губиш съзнание. — Смяташе, че очите му са отворени, ала беше толкова тъмно. Кучето го побутна по врата и постави лапа на гърдите му. — Хайде, изправи се, не заспивай, не бива да заспиваш…“
И точно с тази мисъл изгуби съзнание.
40
Рей натисна спусъка. Ударникът на браунинга щракна…
И това беше всичко.
Очевидно очаквайки да чуе гърмеж, Рей остана с втренчен напред поглед за част от секундата, след което премигна и се опули глуповато срещу безполезното оръжие.
- Не. — Захвърли настрани браунинга с бързо и отривисто движение, сякаш металът внезапно се бе нажежил до червено. Сетне преглътна и отстъпи крачка назад с вдигнати ръце и разтворени длани. — Н-не, не!
Леопарда се размърда. Дясната му ръка се стрелна светкавично и тогава дулото на глока, застрашително и черно, опря в откритото чело на Рей.
- Недей!. - извикаха едновременно Алекс и Даниел.
- Спри! — додаде Даниел. — Не го прави!
- Рубиии? — Изпълнени с ужас, очите на Рей се завъртяха в очните ябълки в желанието му да открие жена си, ала тя бе припаднала сред ярка локва кръв. — Ру…
И тогава дулото на глока припламна и оръжието отскочи.
41
Ехото от изстрела отекна и се разнесе, заглушено от снега и вятъра. Въздухът натежа от вонята на обгорена коса, изпържен мозък и прясна смърт, примесена с неизменната противна задушлива смрад на Променените. Шарън продължаваше да стиска с все сили китката на Руби. Едрата жена беше оцапана с кръв от главата до петите. А Руби лежеше вцепенена и неподвижна.
Леопарда се дръпна от тялото на Рей и затъкна глока обратно на пояса си, а Пъпчивия помогна на Беретата да се изправи на крака. Черната вдовица продължаваше да стои, надвиснала над Джак, който бе пребледнял като платно. Само очите на момчето, които се местеха ту към трупа на Рей, ту към Даниел, издаваха признаци на живот. Лицето на Даниел бе придобило пепеляв оттенък и той стоеше вкаменен като статуя в снежна вихрушка, като застиналия въздух в сърцето на ураган.
От всички Шарън първа наруши тишината:
- Ето, получихте каквото искахте. Изборът беше направен. Нищо, че не го направи момчето.
О, напротив, не беше нищо. Алекс знаеше защо Променените бяха предложили точно това оръжие. Плюс това осъзна още нещо. Пушката на Нейтън не беше засякла, нито пък беше запушена. Ако беше така, цевта щеше просто да избухне.
Тогава се замисли за неохотата на Нейтън и настойчивостта на Джес. Всъщност лесна работа. Сваляш затвора, изваждаш ударника или разхлабваш пружината, след което връщаш затвора на мястото му и никой нищо няма да разбере. Представяше си как Нейтън си играе ролята, тъй като беше сигурна, че Джес е допускала, че стига да не изскочи нещо непредвидено, щом я нападнат Променените, Алекс ще се опита да окаже отпор и би могла дори да произведе изстрел.
Значи, идеята е била браунингът да не гръмне нито веднъж. Старицата не бе искала да поема риска Алекс да обърка всичко и да застреля внука ѝ.