„Което ще рече, че е знаела. Знаела е, че Вълка е някъде там.“
Алекс беше права и за още едно нещо. Това наистина беше изпитание. Променените сигурно са прегледали пушката и са разбрали, че е безполезна. Искали са само да проверят как ще реагира Даниел. С каква цел, не знаеше, ала крайният резултат — онова, което щеше да последва — бе повече от ясен.
- Не го правете — каза тя. Всички завъртяха глави; очите на Променените се приковаха върху нея. — Имате онези деца. Имате и нас. Какво повече искате? Разполагате с достатъчно храна за много време напред. Така че е излишно да го правите.
- Какво? — Тя забеляза сянката на ужас, прекосила лицето на Даниел, когато най-сетне проумя смисъла на думите ѝ. — Не. — Огледа се наоколо като обезумял. — Моля ви, пуснете го, моля ви.
- Даниел? — извика момчето и изви шия към Черната вдовица, която запъна крака в снега за по-добро равновесие. От раната ѝ се процеждаха крокодилски сълзи от примесена с кръв гной. — Даниел? — обади се отново Джак. — Даниел?
- Не! — изкрещяха в един глас Алекс и Даниел.
Тя се хвърли с един скок върху Черната вдовица, ала тогава шайката на Леопарда се спусна към нея. Променените я повалиха на земята и започнаха да я ритат и блъскат.
- Той е само едно дете! — извика тя. — Той е само едно малко дете!
От другата страна на кръга тя зърна Даниел, който внезапно изви тяло с лице, изкривено от чувство на любов, ярост и отчаяние.
- Не, моля те, господи, недей! — изкрещя той. — Не-не-не- не-не!
Трябваше петима от тях да го удържат.
А на Черната вдовица ѝ трябваше само минута.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
В ДОЛИНАТА НА СЕНКИТЕ,
В ЧАСА НА ЧУДОВИЩЕТО
42
- Хайде! — изрева Шарън, приведена над изпадналата в безсъзнание Руби, която лежеше просната на едно тъкано килимче пред камината в къщата за гости. Въпреки че беше силна и едра жена, дори Шарън не бе в състояние да спре тънките колебливи гейзери кръв, които пръскаха от разкъсаните артерии на Руби. Докато кръвта изтичаше от вените ѝ, килимът бавно придобиваше наситеноръждив цвят. — Хайде, хайде, хайде!
- Идвам след секунда! — С нервни движения Алекс изниза връзката от обувката си и приклекна до Шарън. После пристегна предмишницата на Руби на няколко сантиметра под окървавения лакът на възрастната жена и направи първо един, а след това и втори възел. За миг се изплаши, че найлоновата материя ше разкъса кожата на Руби, деликатна и тънка като хартия. „Да става каквото ше.“ Тя затегна силно последния възел и каза: — Добре, можеш да пуснеш.
Едрата жена разтвори предпазливо пръсти. Постоянните пурпурни гейзери изтъняха до едва зебележимо сълзене.
- Господи. — Шарън дишаше тежко. По лицето ѝ, подгизнало от потта, бяха полепнали тънки кичури оловно-сива коса. Гърдите и шията ѝ бяха покрити с широка яка от засъхваща кръв. — Какво ще правим, по дяволите?
- Не знам. Почакай. — Когато се върнаха в къщата за гости, олюлявайки се с Руби на ръце, Пъпчивия и Белязаната ги последваха и внесоха вътре шест от камуфлажните раници. Алекс грабна едната и прерови съдържанието ѝ: храна и дрехи. Постара се да не обръща внимание на миризмата от пакетите с микс от ядки и готови порции за из път и аромата на ментови дъвки. Както и на уханието на дрехите — на тоалетен сапун и талк, — затоплени от детската кожа. Амуниции нямаше, а Променените бяха извадили отвътре всички напомнящи на оръжие вещи. Така че нямаше и ножове, нито пък ножици.
„Хайде, хайде, тези деца са били подготвени; тук трябва да има нещо.“ Придърпа към себе си друга раница и прегледа набързо съдържанието ѝ, при което мерна дори момчешка пижама със Спайдърмен. Грабна трета раница.
- Какво търсиш? — попита Шарън, чийто глас звучеше вяло като спаднал балон. Ръцете ѝ бяха опръскани до лактите с кръвта на Руби.
- Медицински провизии. — Алекс разтвори раницата, пълна с лилави и розови вещи с аромат на ванилия и малко момиченце. — Тези деца са били подготвени да изкарат известно време на път.
Четвърти опит: вътре имаше тубички с антибиотичен мехлем, бинтове, антисептични кърпички, спирт, марля, лейкопласт, превръзки. И таблетки, всевъзможни видове таблетки: хапчета срещу простудни заболявания за широка употреба — тиленол, ибупрофен, таблетки за смучене против кашлица. Но освен всичко това намери и някои далеч по-полезни медикаменти: болкоуспокояващи с рецепта като „Перкоцет“ и „Викодин“, цяла шепа ситни зелени хапченца „Валиум“ и — джакпота — антибиотици: гигантски розови таблетки „Еритромицин“ с удължено действие и тебеширенобял „Амоксицилин“.