- Не разбирам само как са научили за нас хората вълци — каза Даниел. — Винаги гледахме да стоим срещу вятъра и други подобни трикове, на които ни научи Мели. Другото племе…
- Племе. — Разбира се, шайката на Леопарда би могла да се нарече племе, както и глутницата на Вълка. — Децата в бяло ли?
- Да. Появиха се изневиделица. Успяхме да гръмнем само няколко пъти и тогава Джак… — Той закри очите си с ръка и извърна глава към стената.
Гневът ѝ се изпари. Как бе могла да си помисли всички тези неща? Нямаше никакво право. Даниел не беше по-голям от самата нея и единствената му грешка беше, че се бе опитал да я спаси, а ето какво получаваше в замяна. Отново се почувства слаба и безсилна. Всъщност вината не беше нейна. В никакъв случай. Не би могла да контролира всичко. Гадости се случваха.
„Господи, първо Том, после и Крис пострада заради мен. А сега приятелите на Даниел изгубиха живота си и накрая Джак…“
Даниел пое пресекливо дъх и каза:
- Успяха да изненадат също и онзи тип с вълчата маска.
Горчивата мъгла на вината ѝ попречи веднага да проумее казаното.
- Какъв тип? Искаш да кажеш Вълка? — Внезапното свиване в гърдите, което изпита, я свари неподготвена. Все още не можеше да проумее защо трябва да ѝ пука за едно чудовище. — Значи, си го видял?
- Да. Онова момиче с маската — каза той и се потупа по бузата. — Тя го застреля.
- Застрелян… — Думата замря на езика ѝ. — Черната вдовица го е застреляла? — Щом Даниел я погледна въпросително, тя додаде: — Така я наричам. Заради марковата грейка… Защо го застреля? Каква беше причината?
Забеляза, че Даниел се замисли.
- Беше… ядосана. Сякаш изобщо не искаше да е там. Не ме питай откъде знам, но беше точно така.
- Къде не е искала да бъде?
- На едно сечище на около осемстотин метра оттук. Видяхме ги да извършват един много странен ритуал. Нали знаеш вълчите кожи, които носят? Там имаше истински жив вълк, огромно сиво животно, което вероятно бяха заловили с капан или примка. Не успях да видя всичко, защото се стъмваше, а и снегът вече бе завалял. Вълкът обаче беше страшно силен, бореше се да се освободи от въжетата. Момичето, Черната вдовица, беше въоръжена с един такъв грамадански нож, момчето също. Със сигурност се канеха да убият вълка и да го одерат.
Това беше нещо ново. Досега нямаше представа за тази страна на Променените. Припомни си онова място недалеч от Рул, осеяно с одрани вълчи трупове.
- После какво стана? — попита тя. — С онзи вълк.
- Не съм сигурен. Накрая може би е успял да се измъкне в настъпилата суматоха. Но начинът, по който хората вълци се бяха скупчили около него, сякаш участваха в нещо… — Взе да търси подходящата дума. — Религиозно. Но не и онова момиче, Черната вдовица. Изглеждаше ядосана, като че ли това не е било нейна идея.
„Хм.“ Това беше вторият… не, третият път, в който Даниел очевидно знаеше или усещаше по интуиция как се чувстват Променените.
- Така че си помислих: „Страхотно, ще ударим сега, когато не очакват“ — продължи той. — Но в този момент ни нападнаха другите и тогава я видях с един от новите, наистина висок тип…
- Леопарда.
- Така да бъде — съгласи се Даниел с новия прякор. — Леопарда отиде право при нея и тогава тя измъкна пистолета му. Обърна се бързо и изстреля два куршума в момчето вълк. Преди да успее да презареди, той побягна и се скри в гората, но е сигурно, че беше уцелен. Тя се спусна след него, но тогава онзи дребният се опита да я спре и тя го гръмна в гърба.
Изглежда, дребният беше Беретата. Тогава Алекс потъна в размисъл. Досега вярваше, че в известен смисъл Променените са в състояние да четат мислите си, сякаш са телепати. Но очевидно това не беше съвсем вярно. Вълка не е забелязал нападението на Черната вдовица или го е забелязал твърде кьсно и не е имал време да се предпази. Значи, Променените не „излъчваха емисии“ през цялото време, в случай че изобщо го правеха.
„Ето защо съм тук с Даниел. — Това беше поредното ѝ подозрение, но Алекс знаеше, че е права. — Черната вдовица е убила Вълка. А Белязаната ме доведе при Даниел, което значи, че Черната вдовица ще бъде доволна, ако Беретата бъде оставен да умре.“ Но защо? Защото Беретата е бил лоялен към Вълка? Звучеше правдоподобно. От всички останали в глутницата Беретата и Пъпчивия изглеждаха най-близки с Вълка. Мъжете предпочитат компанията на мъже. Белязаната и Черната вдовица бяха единствените момичета. Може би Белязаната е била само една лепка, едно от ония хлапета в училище, които се радват да плуват в сянката на голямата акула.