След този неочакван обрат Алекс щеше да бъде настанена в стаята на Даниел. Вярно, не я завързаха за някой от столовете, но и не я пускаха да излиза навън, което ѝ напомни за паяците, за които бе учила в началното училище и които обвивали плячката си в пашкул от паяжина, за да скътат храна за черни дни.
Но това все още предстоеше. Сега обаче, докато елизаше надолу по стълбите и криволичеше сред покосените от махмурлука тела, проснати по столове и килими, Алекс научи няколко неща. Важни неща.
Първо: Като съдеше по приликата, Алекс заключи, че майката на Вълка се наричаше Емили. Този август се бяха навършили четири години от последния път, когато всички са били заедно във вилата. Научила бе това от снимката. По онова време Вълка е бил на тринайсет.
Второ: Вълка имаше баба и дядо. Но това не беше нищо ново за Алекс. До този момент тя бе убедена, че това са Джес и Йегър. Ала Джес я нямаше на снимката. Вместо до нея Иегър стоеше до една пълна ниска жена на име Одри, чиято сресана настрани коса бе платиненору- са. Така че ако Джес наистина беше баба на Вълка, това повдигаше цял куп любопитни въпроси.
Трето: Една от снимките не беше правена тук, в тази къща. Мястото не беше познато на Алекс, въпреки че тя забеляза нещо, което приличаше на… пещера? Или може би пукнатина в скалата; не беше сигурна. Личеше обаче, че е имало парти. На снимката се виждаше скара, използвани чинии и чаши и амбалажна хартия; имаше и много деца с газирана вода и бургери в ръце.
Децата бяха разделени на случайни групички, което говореше за формиране на естествена йерархия и показваше кои са в приятелски отношения и кои не могат да се понасят. По-късно, когато имаше повече време, щеше да преброи четирийсет и седем деца. В някои от тях щеше да разпознае взиращите се в нея лица от белите нинджа костюми, които хората от шайката на Лео- парда намираха за страхотни. Останалите й изглеждаха непознати. Всички правеха физиономии за снимката, а някой услужливо бе изписал имената с нечетлив почерк. Ето как Алекс научи, че преди Енергийния срив Черната вдовица се бе наричала Клеър Крюгер. Съдейки по самодоволната ѝ усмивчица, дори тогава е била на върха на йерархията. Но имената и лицата, които познаваше най-добре, засилиха подозренията ѝ за онова, което ставаше в Рул, и за самите причини.
Пъпчивия беше Бен Стимке. Андрю Борн щеше да умре след ден, но Алекс го познаваше като Беретата. Белязаната беше Бет Приг — хубава посвоему, не толкова намусена и, най-важното, с гладка кожа. Нямаше и следа от белега. Кой знае защо, Алекс се сети за Вълка и за полумесеца на врата му, където кожата му бе разпорена от ухото чак до гърлото. За първи път си зададе въпроса дали двата белега не бяха част от една и съща история.
Но най-вълнуващо и може би изобличаващо беше четвъртото разкритие, помисли си по-кьсно Алекс, понеже обясняваше толкова много неща.
Имаше две деца — момчета, — чиито лица сияеха с кристална яснота. Бяха съблекли ризите си; по всички тези голи крака, рамене и кореми личеше, че е лято и може би доста горещо. Всяко от тях бе обвило ръка около шията на другото в онази идиотска хватка, която момчетата намират за толкова готина.
Алекс забеляза, че кожата на голите му гърди бе гладка. Никакви белези. Хватката и пречеше да разгледа кожата на шията му, но тя беше готова да се обзаложи, че тогава не е правил опити да се заколи с онзи нож, нито пък с парче остро като бръснач стъкло. Чисто и просто предположение.
Тогава Вълка се наричал Саймън.
Отдясно стояха две много хубави момичета, превиващи се от смях. Пени, момичето с меденорусата коса, беше висока и стройна като фиданка. Другото момиче имаше очи с форма на бадеми и се казваше… Ейми? Анна? Аманда? Мастилото беше размазано и не се разчиташе.
Вниманието ѝ обаче беше привлечено от другото момче — приятеля на Вълка, който беше видимо по-голям с няколко години. Тогава косата му е била по-къса, но Алекс би го познала навсякъде; имаше и още нещо… Тя започна да мести поглед ту към това момче, ту към хубавото момиче с меденоруса коса, Пени. Каквато и да беше причината — челюстта, извивката на скулите или може би очите — нещо я накара да си помисли: „Имал е сестра?“.