- Добре. — Фин щракна с пръсти към Стайнър, най-новия пазач. Преди два дни, възползвайки се от изскочилата възможност, Питър бе налетял на Ланг. Разполагаше само с няколко безценни секунди, ала повече не му бяха нужни. След като бе направил лицето на Ланг на кайма, Питър отново бе завързан за носилката с каиши на глезените и китките. Но какво толкова. Това, че го смачка от бой, си струваше всички последици. Щеше му се само и Уелър да беше наблизо. — Вземете го — нареди Фин. — Но първо му намерете топли дрехи.
Стайнър се върна с още двама пазачи, които носеха купчина дрехи като тези, с които бяха облечени: маслиненозелени панталони и риза, чорапи и бельо, дебел пуловер и дори камуфлажна парка и плетена шапка. Освен това му върнаха ботушите, които бяха покрити с ръждиви петна кръв: неговата собствена, на Утопия и на Тайлър. Питър беше толкова отпаднал, че докато се опитваше да закопчае копчетата, пръстите му трепереха и затова се наложи Стайнър да му помогне.
- К-кьде — изрече той със свирещ звук — м-ме в-водите…
- Не мога да ти кажа — измърмори Стайнър, но Питър забеляза потта, избила на ситни капчици над горната устна на пазача. — Накрая може нищо да не се случи — додаде възрастният мъж.
- Какво? — Питър изви глава, докато накрая не откри Гриър, застанал на няколко стъпки встрани, с ръце, пъхнати в дълбоките джобове на докторската престилка. — Защо?
- Не зависи от мен — отвърна Гриър. Гласът му беше като на сприхав стар фермер с метални рамки на очилата и вила за сено с дълги зъбци. — Аз нямам нищо общо с това.
Все още му се струваше, че няма от какво да се бои. Не му се вярваше да го екзекутират; Фин го смяташе за ценна стока и освен това не беше приключил с експериментите. Така че нямаше смисъл да се съпротивлява. Нямаше и сили за това. Краката му бяха толкова омекнали, че Стайнър и другият пазач почти го изнесоха на ръце от палатката.
За първи път излизаше от лазарета. Ако беше добре, щеше да сканира околността с поглед и да запомни обстановката за всеки случай. След четири дни, изглежда, бурята най-сетне се оттегляше, въпреки че продължаваше да вали сняг. Не се виждаше много: шепа провиснали палатки; няколко по-здрави наглед затрупани със сняг колиби. Черна стена от дървета зад издуващата се тънка снежна завеса. Хрумна му, че дори нямаше представа дали още се намира в Мичиган. Обикновено бурите се задържаха толкова дълго в района на Големите езера341. Когато са го намерили, е бил в безсъзнание и затова не изключваше възможността все още да са недалеч от Рул, въпреки че околността му изглеждаше непозната и се съмняваше да са толкова близо. Долови равномерното боботене на генератор, а приглушеното думкане го навеждаше на мисълта, че вдясно, зад дърветата, може да има оше два.
Пазачите го повлякоха наляво по една полуразчистена пътека, заградена от двете страни от гъста вечнозелена гора. Стори му се, че дълго време газиха в снега. Жуженето на генератора заглъхна почти напълно. Напред пътеката се разшири. Излязоха пред хижа от тъмно дърво: здрава постройка, направена от дървени трупи и сгушена на малка полянка. Хижата представляваше идеален по форма, но много дълъг правоъгълник, от чиито два каменни комина се извиваше сив пушек. Прозорците бяха с капаци. На перваза на всеки от тях имаше черна метална решетка, зазидана с дебел пласт цимент. Двама пазачи вардеха на вратата. Всеки от тях беше въоръжен с автоматична пушка М4 — напълно незаконна по времето, когато законите все още имаха значение. Подозираше, че Фин отдавна живееше по свои собствени правила.
Стайнър кимна на единия от пазачите, който се обърна, почука на вратата и зачака. Миг по-късно малкото прозорче на нивото на очите, монтирано в самата врата, се изпълни със светлина. Питър забеляза мярналото се там лице. Отекна дрънчене на желязо, щом човекът от другата страна дръпна резето.
Силната воня, която се разнесе отвътре — на изпражнения, стара урина и гниеща плът, — беше толкова непоносима, че дори очите на Стайнър се насълзиха. Тримата влязоха вътре — Стайнър от дясната му страна, а вторият пазач от лявата. Пресрещнаха ги други двама пазачи, въоръжени с пистолети и сгъваеми палки, прибрани в калъфи на хълбоците им. По драскотините по тях личеше, че се радват на честа употреба.
Вътре изглеждаше доста по-просторно, отколкото бе очаквал. Обстановката не се различаваше особено от всеки друг затвор, който бе посещавал. Вляво се виждаше просто дървено бюро с два стола за надзирателите, които се намираха зад желязна решетка, прокарана от пода то тавана. Зад паравана от ковано желязо, поставен пред дълбоката камина, гореше огън.