Двамата с кучето прекараха нощта сгушени заедно в спалния му чувал, разпънат на дъното на една покрита със сняг яма навътре в гората и далече от вятъра. Не искаше да рискува, палейки огън или пък печката, но направи горещ шоколад от пакетите с полуготова храна, използвайки разтопен сняг за кесията с нагревателя, и даде на кучето да пие топла вода. Накрая дори поспаха.
Ловецът се появи още с първите лъчи на слънцето, както предполагаше Том. Самият той би постъпил точно така. Като взе завоя пеша, ловецът дълго време стоя на това място, изучавайки далечния бряг с помощта на бинокъла си и местейки бавно поглед напред-назад. В това време Том и кучето се намираха доста по-назад, загърнати на топло в спалния чувал и скрити зад паравана на дърветата. Върху леда Том забеляза ветроходната шейна с форма на цигара, която лежеше на същото място, където я беше оставил, както и ивицата с по-тъмен цвят — пролуката в леда. При малко повече късмет мъжът щеше да реши, че той също се е удавил.
Най-сетне ловецът си отиде. Том почака още един час според таймекса на Джед. Не чуваше нищо друго освен шумоленето на вятъра, а виждаше дори по-малко от това. Накрая реши, че трябва да опита късмета си.
Първо скри ветроходната шейна, след като я изтегли по леда и дълго време я влачи през гората, докато накрая не стигна до камара заоблени камъни в основата на един хребет. Те бяха струпани по такъв начин, че оформяха пещера. Том обърна спитфайъра на една страна, напъха шейната в клиновидния процеп и тогава със закъснение си спомни, че районът е обитаван от черни мечки. Ала отвътре не се появи нищо, което да го изяде. Може би добра поличба.
Ако ловецът се върнеше — а в това нямаше никакво съмнение, — един-единствен поглед щеше да е достатъчен, за да разбере, че Том е още жив. Риск, който трябваше да поеме. Нямаше представа кога и дали изобщо шейната ще му потрябва, но искаше за всеки случай да я прибере на сигурно място, където ще може да я намери отново.
Освен това беше изключено да остави Джед на мършоядите — и дори по-лошо, на Чъкитата, ако се случеше да минат оттук. Може да беше глупаво и загуба на време в момент, в който трябваше на всяка цена да бяга, но вместо това той покри главата на Джед, метна браво- то на рамо и замъкна приятеля си по целия обратен път нагоре по хълма.
Хижата беше развалина: обгорял дървен скелет и овъглени останки, плуващи в сива лапавица от разтопен сняг и пепел. Като стъпваше предпазливо, Том тръгна от камината, описвайки груб диагонал сред отломките, докато накрая не откри телата. Бяха общо три: изкривени и сгърчени почернели крайници като бебета в утроба, сварени сухожилия и безплътни устни, разкриващи тебеширенобели зъби в черепите с празни очни ябълки. Въпреки това не беше трудно да разпознае Грейс, тъй като тялото ѝ беше най-дребното и единственото, на което се виждаше обгорена готварска престилка и златен годежен пръстен с диаманти.
Положи двете тела заедно на едно хубаво място с изглед към езерото, после се спря, втренчил поглед в Джед, докато Райли душеше трупа и виеше. Том нямаше парка; за разлика от Джед. Дори самата мисъл за това го накара да изпита вина и срам, само че той наистина се нуждаеше от дрехата, докато на Джед палтото вече не му трябваше. Възрастният мъж дори би настоял той да го вземе.
- Съжалявам — изрече той. Отне му известно време, докато успее да разкопчае ципа с всичката тази замръзнала кръв. Още по-трудно се оказа да го свали от вкочаненото тяло на Джед. За да съблече дрехата, се наложи да го обръща ту на едната, ту на другата страна. Освен че му беше голямо, палтото миришеше на Джед и на кръв, но въпреки това щеше да свърши работа. После с помощта на тухли и камъни, взети от камината, издигна ниска пирамида. Опасяваше се, че камъните не са достатъчно здраво закрепени, но това беше най-доброто, което можеше да направи.
Веднъж Джед му бе обяснил защо снайперистите от флота наричаха оръжието си Кейт. Това не беше име на момиче. Кейт означаваше: „Избий всички врагове“.
Том протегна ръка над студения надгробен камък.
- Това мога да го направя — каза той.
Спокойната кобила от породата американски рисак беше завързана в горичката до гаража, превърнат от Джед в импровизирана конюшня. Оставена сама, Дикси щеше да умре от глад. Конят на Грейс, който беше от породата шетланд, се бе подплашил и скочил от урвата, разбивайки се на скалите долу. Въпреки че понито сигурно беше мъртво, той нарами бравото и се спусна чак до подножието, за да се увери. Не би могъл да я остави да страда.