„Но ако Дикси се възстанови достатъчно, за да мога да я яздя, накрая ще наваксаме изгубеното време, нали така? Само два-три дни.“
- Е, приятели — каза той и хвана юздите на Дикси. — Отиваме да кажем „здрасти“.
В мига, в който Том почука на вратата, Райли изви глава наляво. В гърдите на кучето се надигна ръмжене. Том се обърна, хвърли поглед към порутения хамбар с каменната силажна яма и за миг зърна една оранжева сянка да преминава от дясно наляво.
- Спокойно, момче — подхвърли на кучето. — Сигурно е била котка.
Тогава вратата се отвори, пропускайки навън вълна топъл въздух, който донесе мириса на пържен лук и нещо прясно с аромат на мая — като хляб или домашно приготвена бира, — и Том напълно забрави за оранжевата сянка.
Както се оказа, голяма грешка.
53
Уейд Кинг беше страстен любител на свинете. До следобеда на втория ден, понеделник, Том вече знаеше за свинефермите много повече, отколкото би било полезно за него.
- Последните две години не бяха много добри за другото бяло месо361. — По обиколката на талията си Уейд Кинг приличаше на своите беркширци, тъй като имаше шкембе, което спокойно би могъл да превозва с ръчна количка. Изсипа царевица и ечемик в една хранилка за фураж и с патешка походка тръгна да излиза от кошарата, докато свинете се блъскаха и грухтяха около вечерята си. — Първо, хората решават, че свинете са харни за ядене. А после си внушават, че са мръсни. Колкото да свинската тор — тя е злато за всяка ферма, стига да знаеш как да я използваш, само че хората не искат и да чуят…
„Значи, и аз съм в кюпа.“ Том пъхна лопатата под третата и последна купчина свински тор. Подът беше наклонен, излят от бетон и проектиран така, че да се оттича лесно, когато се мие с маркуч. Поради тежката зима Уейд не успяваше да навакса с работата и купчините тор се бяха увеличили от една на три, всяка от които стигаща до коленете на Том. В кочината на свинете Уейд включваше пропанови нагреватели и затова само част от лайната бяха замръзнали, а останалите още вдигаха пара. Том усещаше миризмата полепнала по езика си, въпреки че вече бе изхабил половин тубичка паста за зъби.
- Нещо, което може да ме просълзи — започна Уейд, а Том загреба отново с лопатата, — са онези кавалерийски ботуши на Агенцията по опазване на околната среда…
Кавалерийски ботуши ли? Нямаше никаква представа за какво говори Уейд. Това, че мъжът роптаеше срещу едно несъществуващо правителство, му се струваше крайно нелепо. Божичко, дано само Дикси оценяваше по достойнство усилията му. В този момент кобилата се намираше в конюшнята при другия кон, забила нос в кофата с фуража.
Истинският проблем беше Райли. Тъй като нито Уейд, нито Ники обичаха кучета, което беше доста необичайно за фермери. Освен че не искаха да пуснат Райли в къщата, домакините не даваха и дума да става кучето да се разхожда свободно сред останалите животни. Накрая Том се принуди да скове надве-натри една груба къщичка, която постави в заградената зеленчукова градина. Лаят на Райли бе огласял околността почти през цялата първа нощ. А на другия ден, още щом Том бе пуснал кучето да потича, голдън ретривърът на мига се бе спуснал към порутения хамбар. Уейд бе изпаднал в ярост: „Това куче плаши носачките и те спират да снасят яйца; мен ако питаш, за вечеря ще яде дървото“. След това Райли не бе помръднал от запустялата градина. А Том се надяваше само, че кучето не се разболява. Може би просто бе развълнувано от всички тези непознати миризми.
Изведнъж осъзна, че Уейд бе попитал нещо, тъй като паузата се проточи твърде дълго.
- Извинявай, какво каза?
- Казах, че ще се радвам, ако можеш да поостанеш още някой и друг ден. Покривът трябва да се поправи, а аз съм малко скаран със стълбите.
- Слушай, Уейд, колкото до това… — Том подпря лопатата на ръчната количка. — Мисля, че свърших доста работа.
- Да не се тревожиш за кучето? — Уейд махна с ръка, по-голяма от свински бут. — Обикновено тук е тихо и спокойно и изведнъж се появява това куче, което не спира да лае. Просто ми лази по нервите. — После додаде оживено: — Знаеш ли, имаме малко заделена кайма. Не познавам куче, което да не обича такиви неща. Нали приятелите са за това. Накарай Ники да забърка малко от нея с няколко яйца и…
- Не, не мога — отвърна Том. — Ще имате нужда от това месо. А аз наистина трябва да тръгвам утре.
- Закъде бързаш?
- Просто трябва да стигна там, накъдето съм тръгнал.