- И къде е това?
- На изток, предполагам. — Том подхвана ръчната количка и се отправи към вратата на хамбара. — А после на юг.
Уейд се заклатушка подире му.
- Източното крайбрежие? Не е добра идея. От това, което чувам, нататък е истински ад.
- О, едва ли ще стигна чак дотам. — След относителния подслон на хамбара бръснещият вятър задуха в лицето му и Том премигна, за да пропъди сълзите. Поривите изопваха въжето на знамето. Халките дрънчаха, удряйки се в алуминия. Старото колониално знаме се издуваше и пърполеше на вятъра като закачено на простор пране. — Може би ще остана известно време в Мичиган, след което ще се върна в Уисконсин — излъга той само отчасти. Само да намереше Алекс и двамата щяха да се отправят на север, далече от цялата тази лудост: към Минесота или към мястото на Джед на онзи остров. Канада. — Ще видим.
- Имаш семейство?
Том наклони количката и започна да изсипва товара от свински тор.
- Не. Просто трябва да открия един човек.
- О, така ли? — Въпреки че оплешивяваше, Уейд имаше дебели като гъсеници вежди. Едната от тях се изви нагоре. — И къде е този човек?
- Не съм много сигурен, но… — Том се поколеба. Умишлено не даваше да се разбере накьде точно отива. Макар че сам не знаеше защо. — Знам само, че бе тръгнала към Рул.
- Момиче? В Рул?
Тонът му накара Том да вдигне поглед.
- Какво лошо има в това?
- Помисли си добре, преди да се запътиш натам. — Уейд носеше цайси с дебели стъкла — едни от онези очила страстоубийки, каквито само военните харесваха. Уейд дъхна на едно от стъклата и взе да го трие с мръсна червена кърпичка. — По ония места е въшливо от Чъкита. Повече са дори от бълхите в козината на помияр.
Том се замисли за двамата, които бе убил, и за трупа на полуизядената старица.
- И колко точно е това?
- Много. Слушай, Том, не искам да ти казвам какво да правиш. — Уейд нагласи очилата зад ушите си. — Но няма да навреди, ако останеш още ден-два. Освен това ми мирише на буря.
Беше истинско чудо, че Уейд успяваше да надуши нещо от тази воня на свински тор.
- Може би това е още една причина да тръгна веднага. Чъкитата най-вероятно ще се скрият някъде на сухо, пък и Рул е само на няколко дни път от тук. А ако времето се задържи, ще мога да стигна и по-рано. — Том остърга и последния тор и метна лопата в количката. Оставаше да изчисти само обора на коня и кравата, а ако искаше да изпревари лошото време, трябваше да стегне и багажа си. — Благодаря за гостоприемството, но наистина се налага да тръгна на сутринта.
- Както искаш. — Уейд пъхна ръце в джобовете на износената ватенка и сви рамене. — Ще кажа на Ники да ти приготви няколко твърдосварени яйца и два-три буркана…
- Наистина няма нужда, Уейд — отвърна Том с чувство за вина.
- Глупости — махна с ръка Уейд. — Това е най-малкото, което мога да направя.
Докато стигне до пилетата, вече работеше на светлината на фенера. Сламата в клетката не бе сменяна от месеци и вонята на амоняк едва не го повали. За такъв немарлив фермер Уейд беше особени придирчив, що се отнася до сепарирането на тор, и в резултат на това птичето гуано отиваше за наторяване на гората.
Което се подразбираше. Тъй като беше невъзможно да мине с количката през дълбокия сняг, наложи се първо да нахлузи снегоходките, да тръгне по пъртината, която вече бе проправил с помощта на животните, и да снове напред-назад, докато най-горният пласт сняг не се слегне достатъчно, та количката да не затъва. Като излизаше навън, зърна Ники, която се бе запътила към зеленчуковата градина с купата на кучето, и отвърна на помахването ѝ. Докато пуфтеше към гората с препълнената количка, той обърна жълтия лъч на фенерчето към градината и забеляза, че кучето се е свило в колибката, покрило носа си с опашка.
- Точно така, проспи целия ден — каза той, но в същото време изпита облекчение. За кучето щеше да е най-добре да тръгне на път отпочинало и с пълен стомах.
В момента, в който ръсеше храната за пилците, нещо привлече вниманието на Том.
Уейд имаше много фураж: ечемик, царевица, сено и зърно за пилетата. Той втренчи поглед в шепата семена и очукана царевица, стичаща се между пръстите му. Но как се снабдяваше с всичко това? Единствената му каруца беше със строшен теглич. Но дори да беше здрава, просто не можеше да си представи как един кон — пък бил той и товарен — ще може дълго да тегли каруцата в дълбокия сняг. Освен това във фермата нямаше дос- татъчно животни, които да оправдаят наличието на толкова много храна. Въпреки всички онези приказки за увеличаването на свинете във фермата Уейд не беше от най-енергичните хора, които Том познаваше. Старецът и бездруго не можеше да се грижи за животните, които вече притежаваше.