Освен това се питаше защо фуражът не бе складиран в силажната яма. Тя беше в идеално състояние и все пак Уейд държеше всичката храна затворена във варели в хамбара оттатък обора. Абсолютно всичката.
После Том се замисли за цялия този тор, който бе изринал, за посипаните наоколо купища изпражнения. Толкова много лайна — и нито един варел за изгаряне на отпадъци. Вместо това семейство Кинг разполагаха с химически тоалетни: но не една или две, а цели три.
„Сигурно ги е довлякъл отнякъде?“ Това определено беше възможност, а също и пример за далновидно мислене. Да разнасяш напред-назад нощното гърне, си беше направо старомодно, пък и преди Енергийния срив нямаше много ферми с външни клозети. Двамата с Джед бяха сковали един такъв с подвижен варел, като онези, които бе използвал в Афганистан, където задължението да палиш варела се заплащаше доста добре. Но ако химическите тоалетни наистина бяха довлечени от Уейд, тогава как бе успял да го направи?
„Може би в стария хамбар има друга каруца?“ Том затвори клетката и се върна при количката. Сигурно беше това. Той подпря количката на гърба на хамбара, в който бяха затворени свинете, и хвърли поглед към стария порутен сайвант. Не виждаше нищо извън очертанията на светлината на фенерчето, но му се струваше някак зловещо притихнал в снега.
Въпреки всичката работа, която Уейд бе изброил, старецът нито веднъж не бе предложил да поправят този хамбар. Защо обаче? Разбира се, имаше други далеч no-належащи проблеми. Но всеки фермер се стараеше да се грижи добре за инструментите и машините си.
Том хвърли бърз поглед към къщата. Прозорците отпред бяха тъмни, въпреки че кухненският прозорец грееше с приглушена жълта светлина. Вероятно Ники беше там, Уейд също.
Том извади електрическото фенерче от задния джоб на панталоните си.
Само щеше да надзърне.
54
Приличаше на машинно гробище.
Том плъзна фенерчето по един трактор, машина за наторяване и два форда F-150. Стената отдясно беше обточена с рафтове със селскостопански сечива и принадлежности. Зърна дори едно желязо за жигосване, което привлече вниманието му. Свинете дали бяха жигосани? Порови се из паметта си. Не, фермерите перфорираха ушите на прасетата. Някаква сложна система, с която не беше добре запознат. Жигосването беше за добитъка и конете. Значи, дойните крави и дорестия жребец. Но просто не си спомняше.
Над сложния работен тезгях с две менгемета висеше отрупано с инструменти табло. През дупката в продънения покрив снегът бе навалял един доста голям електрически верижен трион с циркуляр, който, помисли си Том, сигурно се използваше за рязане на месо и кости. В такъв случай този трион отдавна не бе виждал работа.
За разлика от брадвата и сатъра.
Двата инструмента лежаха на един отделен работен тезгях, който му напомни за касапската маса, на която баща му разсичаше говеждите ребра. Брадвата имаше острие от неръждаема стомана и облечена в кожа дръжка: олекотена, удобна за въртене, добре балансирана. Стоманата беше чиста, но надраскана на места, сякаш брадвата се използваше доста често. По кожената дръжка личаха пурпурни петна, а дървената ръкохватка на сатъра, също просмукана с кръв, се бе раздула и напукала. На циментовия под до касапската маса се виждаше тенекиена кофа за отпадъците. По ръба ѝ бяха наредени засъхнали парцали, покрити с тъмни мазни петна, миришещи на застояла кръв.
До работния тезгях имаше огромен бял хоризонтален фризер. Разбира се, изключен. В хамбара беше по-студено, отколкото в който и да било хладилен шкаф. Под ръба на фризера бяха потекли рьждивочервени езици.
Първата вечер Ники бе сервирала свинско задушено. А Уейд бе предложил да нахрани кучето с кайма.
„Не, това е лудост.“ Том изтръпна в мига, в който подозрението започна да придобива форма в съзнанието му. Значи, семейство Кинг си имаха собствена кланица. И какво от това?
„Бих ли разбрал? — Той насочи фенерчето към засъхналата кръв и усети, че му прилошава. — Боже мой, дали щях да разбера, ако месото не беше свинско или телешко… а човешко?“
С препускащо сърце той повдигна капака на фризера и изпусна рязко въздуха в гърдите си.
Празно.
И тогава вдясно нещо прошумоля.
Той се извърна стреснат и вдигна фенерчето, като очакваше да зърне изплашените очи на котка, плъх или пък миеща мечка. Светлината разкри три отдавна изоставени отделения за коне с плъзгащи се врати. Нещо премигна в далечния ъгъл. Том заобиколи фризера, нагласи светлината, улавяйки отново някакъв проблясък, и се намръщи. Четвърто отделение, затворено плътно с тежък лъскав катинар от неръждаема стомана, висящ на черна халка, дебела колкото палеца му.