— Не, моля ви — възрази Гамаш, но вече беше късно. Любезният англичанин бе застанал до обичайния си стол.
— Да знаете как хубаво си приказвахме — похвали се джентълменът — за Шарл Шиники. Забележителен човек. Е, кой, ако не ние, да го представим като такъв — добави през смях.
— Намерих още една, мосю Комо! — извика Елизабет Макуъртър от балкона, после видя Гамаш и му помаха.
Детективът улови погледа на Емил и се усмихна. Наставникът му бе покорил няколко сърца тук.
Не след дълго четиримата седяха около масичката за кафе.
— Е — подхвана Гамаш, като огледа ентусиазираните старчески лица пред себе си, — кажете ми какво знаете.
— Най-напред се обадих на Жан — рече Емил. — Помниш ли го? Обядвахме заедно преди няколко дни в „Шато Фронтенак“.
Инспекторът си спомняше. Жан Амел и Рене Далер му приличаха на Лаурел и Харди.
— Член е на вашето дружество „Шамплен“.
— Така е, но освен това изучава историята на Квебек като цяло. Повечето членове на дружеството имат такива интереси. Знаеше за Шиники, но не повече от мен. Човекът бил фанатик на тема въздържание, напуснал католическата църква и се присъединил към протестантите. Много хора го смятали за откачалка. Вършил е добри дела, но после провалил всичко, тъй като самият той стигнал до крайности.
След малко Емил продължи:
— Вървях си към къщи и тъкмо минавах покрай сградата на ЛИД, когато изведнъж ми мина през ума, че тук може да знаят повече за Шиники. Все пак това е Литературно-историческо дружество и вероятно има връзка с протестантството. Затова влязох.
Елизабет поде разказа оттам:
— Попита за Шиники. Името не ми беше познато, но намерих няколко книги в колекцията ни. Написал е доста. Тогава дойде мистър Блейк и посъветвах мосю Комо да се обърне към него.
Възрастният джентълмен се наклони напред:
— Шарл Шиники е бил велик човек, господин главен инспектор. Но тежко оклеветен и недоразбран. Трябва да стои редом до големите герои на Квебек, а не да тъне в забвение или хората да си спомнят само ексцентричността му.
— Ексцентричност?
— Трябва да се признае, че не е имал скрупули да се саморекламира. Водил е доста екстравагантен живот, такива са били и речите му. Обаятелна личност. Но е спасил живота на много хора, построил е санаториум. Когато бил на върха на популярността си, десетки хиляди са слушали проповедите му и след това са давали обет да се откажат от алкохола. Бил неуморен… — Мистър Блейк леко се запъна. — Но се отклонил доста и станал неудобен за католическата църква. Честно казано, предупреждавали са го неведнъж, но в крайна сметка го отлъчили. В пристъп на гняв той обърнал гръб на католицизма и се присъединил към презвитерианците.
— Не е ли твърдял, че Рим крои планове да превземе Северна Америка и е изпратил йезуитите да убият Линкълн? — попита Емил.
— Може и да го е споменал — отвърна мистър Блейк, — но освен това е извършил и много добрини.
— Какво се е случило с него? — поинтересува се Гамаш.
— Преместил се в щата Илинойс, но там ядосал толкова много хора, че не след дълго си тръгнал и доживял последните си дни в Монреал. Да, преди това се оженил, имал и две деца, мисля, че са били дъщери. Починал е на деветдесетгодишна възраст.
— През 1899 година — добави инспекторът, а щом забеляза удивения поглед на Елизабет, уточни: — Проверих го снощи, но в архивите имаше само дати на раждане и на смърт, без никаква полезна информация за самия човек.
— В „Ню Йорк Таймс“ е бил публикуван подробен посмъртен очерк — отбеляза мистър Блейк. — Много хора са го смятали за герой.
— А много други — за откачалка — призна Елизабет.
— Защо Огюстен Рено е проявил интерес към Шиники?
И тримата поклатиха глава. Гамаш потъна в размисъл.
— Голямата презвитерианска църква е в съседство, а в ЛИД се съхраняват немалко негови книги. Логично е да се предположи, че има някаква връзка…
— Между Шарл Шиники и нашето дружество? — изненада се Елизабет.
— Е, сещам се за Джеймс Дъглас, възможно е той да е връзката — обади се мистър Блейк.
— Кой е той? — попита Гамаш.
Елизабет и мистър Блейк едновременно се извърнаха на столовете си и погледнаха през един от прозорците. Инспекторът и неговият ментор също насочиха поглед натам, но в тъмното видяха само собствените си отражения.
— Това е Джеймс Дъглас — посочи мистър Блейк.
Гамаш и Комо пак погледнаха и пак не забелязаха нищо освен обърканите си изражения.
— Прозорецът? — проговори детективът най-накрая, след като твърде дълго чака Емил да зададе глупавия въпрос.