— Не прозорецът, а бюстът — уточни Елизабет с усмивка. — Той е на Джеймс Дъглас.
И наистина, на широкия перваз стоеше бюст от алабастър, който изобразяваше викториански джентълмен. На Гамаш подобни скулптури винаги му изглеждаха някак плашещи. Навярно заради белите очи с празен поглед — сякаш скулпторът бе изваял призрак.
— Един от основателите на Литературно-историческото дружество — поясни мистър Блейк.
Елизабет се наведе към Емил, който седеше до нея, и прошепна:
— Освен това е бил осквернител на гробове. Знаете ли, че е колекционирал мумии?
Гамаш и Комо не знаеха. Но искаха да разберат.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
— Боя се, че ще се наложи да обясните, мадам — рече Емил с усмивка. — Мумии?
— Ето това се казва уникат — намеси се мистър Блейк, който се оказа запален по темата. — Джеймс Дъглас бил лекар и му се носела славата на много талантлив хирург. Можел да ампутира крайник за по-малко от десет секунди. — Когато видя израженията на слушателите си, възрастният джентълмен продължи с лек укор: — По онова време е имало значение. Не са съществували упойки. Всеки миг вероятно е бил истинска агония. Доктор Дъглас е спестил на много хора тази агония. Освен това бил блестящ преподавател.
— Точно тук се включват труповете — взе думата Елизабет с повече задоволство, отколкото очакваха от нея. — Започнал някъде в Щатите…
— Питсбърг — помогна й мистър Блейк.
— Но го прогонили от града, когато го хванали да осквернява гробове.
— Нещата стояли по-различно по онова време — обясни колегата й. — Лекарите имали нужда от трупове за дисекция. Често срещана практика било да се сдобиват с тях от гробовете на бедняците.
— Но едва ли е било често срещана практика самите лекари да ги изкопават — отбеляза Гамаш, а Елизабет тихичко се засмя.
Мистър Блейк млъкна за момент.
— Вероятно сте прав — съгласи се, — но все пак никога не е ставало дума за лична облага. Не е продавал телата, а ги е използвал, за да обучава студентите си. Повечето от тях са постигнали отлични резултати в кариерата си и са били уважавани специалисти.
— Значи са го хванали? — обърна се Емил към Елизабет.
— Допуснал грешка. Изкопал трупа на виден гражданин и един от студентите разпознал мъртвеца.
Всички направиха гримаси.
— Затова Дъглас избягал в Квебек, така ли? — попита Гамаш.
— Започнал да преподава тук — отвърна мистър Блейк. — Също така отворил психиатрична болница в покрайнините на града. Както разбирате, действал е с размах и новаторство. По негово време оставяли душевноболните да гният до края на живота си на места, които били по-ужасни от затворите.
— Лудницата — вметна Елизабет.
Възрастният джентълмен кимна и продължи:
— Хората смятали Джеймс Дъглас за доста странна птица, защото неговото убеждение било, че трябва да се отнасяме с уважение към душевноболните. В неговата болница помагали на стотици, може би дори на хиляди пациенти, които били нежелани другаде.
— Явно е бил изключителен човек — отбеляза Емил.
— Всъщност според повечето му съвременници е бил ужасен, вироглав и арогантен мъж — заяви мистър Блейк. — Невъзможен. Освен когато си имал работа с бедните и онеправданите. Странно, нали?
Гамаш кимна. Точно това правеше работата на разследващия толкова интересна и същевременно толкова трудна. Как бе възможно един и същи човек да е едновременно сърдечен и жесток, грижовен и ужасен? Разплитането на загадката около всяко убийство бе свързано по-скоро с изучаване на хората, отколкото на доказателствата. Хората, които бяха противоречиви и противоречащи си и често дори не познаваха себе си.
— А къде е мястото на мумиите? — попита Емил.
— Ами, явно докторът продължил да си набавя трупове от гробищата в Квебек и околностите — отговори му Елизабет. — Отново само с образователна цел. Внимавал е да не изкопае министър-председателя или някой от архиепископите, но увлечението му по телата на мъртъвците като че ли се разширило извън пределите на обучението.
— Просто е бил любознателен — намеси се мистър Блейк с леко оправдателна нотка в гласа.
— Вярно е — съгласи се Елизабет. — Доктор Дъглас отишъл на почивка в Египет и си донесъл оттам две мумии. Съхранявал ги в дома си, а в тази зала, където сме в момента, изнасял лекции, като ги използвал за нагледно помагало. Подпирал ги на ей онази стена — махна към дъното на помещението.
— Е — започна Гамаш бавно, като се опитваше да си представи сцената, — много хора са осквернявали гробове по онова време. Осквернявали може би е твърде силна дума — вметна бързо, за да успокои надигналото се в мистър Блейк негодувание. — Тогава са били открити множество гробници. На фараона Тутанкамон, на Нефертити — с това се изчерпваха познанията му по египтология — и… други.