Дали заради покоя, който цареше в колибата, дали заради обзелото го изтощение, след като се бе натоварил отвъд разумните граници, или заради половинката хапче, защитните стени на Бовоар бяха паднали.
А отвъд тях се тълпяха спомени.
— Отдел „Убийства“ — бе казала секретарката на главния инспектор. Гамаш бе приел обаждането.
Часовникът показваше 11,18. Бовоар се бе огледал из кабинета и бе позволил на ума си да блуждае, докато началникът му разговаряше по телефона с участъка в Сент Агат.
— На другата линия е полицай Моран — бе докладвала от вратата секретарката минута по-късно.
Главният инспектор бе покрил слушалката с длан и бе заръчал:
— Помоли го да се обади пак след няколко минути.
Гамаш бе казал тези думи с твърд тон и Бовоар веднага го бе погледнал. Началникът си водеше бележки, докато слушаше инспектор Норман.
— Кога е станало? — Изреченията му бяха кратки, хладни. Нещо се бе случило.
— Каза, че не може. — Секретарката все още бе на вратата. Изглеждаше смутена, но настоятелна.
Главният инспектор кимна на Бовоар, за да приеме той обаждането на Моран, ала секретарката не отстъпваше.
— Каза, че трябва да говори с вас, сър — обясни жената. — Веднага.
Инспекторите я изгледаха невярващо, удивени, че смее да възразява на шефа. Но началникът размисли.
— Désolé — каза в слушалката на инспектор Норман, — но трябва да ви прехвърля на инспектор Бовоар. Почакайте, имам един въпрос. Вашият служител сам ли е бил?
Бовоар видя как изражението на шефа му се промени. Началникът му махна да вдигне другия телефон в кабинета. Жан Ги взе слушалката и видя как главният инспектор приема обаждането на Моран на другата линия.
— Oui, Норман, какво се е случило? — попита Бовоар. Защото се бе случило нещо, нещо сериозно. Всъщност най-лошото.
— Един от полицаите ни е бил прострелян — отвърна колегата му, който явно говореше от мобилен телефон. Звучеше сякаш е ужасно далече, макар да бе само на около час северно от Монреал, в Лаврентийската планина. — Отишъл да провери камион, отбил встрани от второстепенен път.
— Нали не е…?
— В безсъзнание е, на път за болница „Сент Агат“. Докладите, които получих, не са много обнадеждаващи. Пътувам към местопрестъплението.
— Тръгваме веднага, дайте ми координати. — Бовоар знаеше, че не само времето е от решаващо значение, а и организацията. При един такъв случай всеки полицай можеше да изпадне в паника, а тогава във всички участъци щеше да настане хаос.
В другия край на стаята виждаше как Гамаш, изправен, с телефонната слушалка до ухото, приканва с жест да се запази спокойствие. Не се обръщаше към никого в кабинета, а по-скоро към човека, с когото разговаряше — вероятно полицай Моран.
— Не е бил сам — продължи Норман. Гласът му се носеше по линията накъсан, явно губеше обхват, докато препускаше през планините към местопрестъплението. — Търсим другия полицай.
Нямаше нужда да си следовател, за да разбереш какво означава това. Един прострелян полицай и един изчезнал. Лежеше мъртъв или тежко ранен в някоя канавка. Това си мислеше инспектор Норман, същото минаваше и през ума на Бовоар.
— Кой е другият полицай?
— Моран. Един от вашите. Тази седмица е командирован при нас. Съжалявам.
— Пол Моран?
— Oui.
— Все още е жив — отвърна Бовоар и изпита облекчение. — Говори по телефона с главния инспектор.
— Ох, слава богу! Къде е?
— Не зная.
Гамаш бе приел обаждането на Моран, докато мислите му препускаха бясно след чутото по телефона от инспектор Норман. Един тежко ранен полицай и един в неизвестност.
— Полицай Моран? Какво става?
— Шефе? — Гласът звучеше някак кухо и колебливо. — Извинете. Намерихте ли…?
— Главен инспектор Гамаш ли е? — Телефонът явно бе преминал в други ръце.
— Кой се обажда? — попита началникът. Направи знак на секретарката си да започне проследяване и да се увери, че разговорът се записва.
— Не мога да ви кажа. — Звучеше като мъж на средна възраст или дори по-стар, с тежък селски акцент. Глас от глухата провинция. Гамаш се напрягаше да разбере думите му.
— Не исках. Но се уплаших. — Човекът наистина говореше с уплаха и почти истерично повишаваше тон.
— Спокойно, полека. Успокойте се. Кажете ми какво става.