И докато Моран говореше, Гамаш отново си спомни какво се бе случило. Всички образи, които държеше заключени в съзнанието си през деня, изпълзяваха нощем. Трябваше да ги пуска. Опитал се бе да ги остави залостени зад скърцащата врата, но те блъскаха и натискаха, не му оставяха никакъв избор.
Затова всяка нощ Гамаш, Хенри и полицай Моран излизаха на разходка. Хенри преследваше своята топка, а Гамаш бе преследван. След като мина един час, главният инспектор, Хенри, играчката „Дръж!“ и полицай Моран тръгнаха обратно по Гранд Але, покрай затворените барове и ресторанти. Дори пияните студенти ги нямаше. Нямаше никого в смълчаната нощ.
И Гамаш приканваше, молеше, увещаваше полицай Моран също да замълчи. „Ето сега. Моля.“ Но макар и понякога да се снишаваше до шепот, младежкият глас никога не притихваше съвсем.
ГЛАВА ОСМА
Гамаш се събуди от приятния аромат на силно кафе. Взе си душ и слезе при Емил, за да закусят заедно.
Старецът наля топла напитка в чашата на госта си и двамата седнаха на дългата дървена маса. В средата бе поставена чиния с хрупкави кроасани, мед, няколко вида сладко и нарязани плодове.
— Видя ли това? — попита Емил и сложи сутрешното издание на Le Soleil пред приятеля си.
Арман отпи глътка кафе и прочете заглавието:
ОГЮСТЕН РЕНО УБИТ ПО ВРЕМЕ НА РАЗКОПКИ
В ТЪРСЕНЕ НА ШАМПЛЕН
Прегледа набързо статията. От опит знаеше, че не трябва да се пренебрегват репортажите в медиите. Журналистите често успяваха да се докопат до хора и информация, които самите полицаи не бяха открили. Но в тази статия нямаше нищо ново. Най-вече се разказваше за необичайното хоби на Рено да копае за останките на Шамплен и с това да вбесява някои личности; В материала бе цитиран главният археолог на Квебек — Серж Шевре, който се бе изказал ласкаво за постиженията на Рено, въпреки че те се изчерпваха, както всички добре знаеха, с копаенето на дупки в Стария град и навярно с провалянето на някои законни разкопки. Шевре и Рено се ненавиждаха, макар да не си личеше от публикацията в днешния вестник.
Репортерът обаче се бе оказал достатъчно съобразителен да събере предишни коментари на Шевре за Рено. Всъщност отзиви имаше не само от главния археолог, а и от куп други историци, археолози и експерти по темата „Шамплен“. Всички те се бяха отнасяли презрително към Рено, всички се бяха подигравали и бяха осмивали аматьорщината му, докато бе жив.
Приживе Огюстен Рено несъмнено се бе превърнал в карикатура. Но ако човек се зачетеше в днешните вестници, щеше да добие съвсем друга представа за него. Той не бе просто мъртвец. Всички се изказваха за покойника с умиление, сякаш говореха за любимия си леко шантав чичо. Макар и малко заблуден, Рено се бе посветил със страст на търсенията си. Обрисуван бе като човек, който е обичал своя дом, своя град, своята страна. Квебек. Човек, влюбен в историята, който я бе превърнал в смисъла на живота си и бе пренебрегнал заради нея всичко останало, включително разума.
Любителят археолог беше безобиден ексцентрик, един от многото в Квебек, и провинцията бе осиротяла след загубата му.
Такъв бе покойният Огюстен Рено. Най-сетне уважаван.
Гамаш с облекчение забеляза, че в статията е проявено внимание при съобщаването на мястото, където бе открит трупът. Казваше се, че са го намерили в сградата на уважавана в англоезичната общност институция, но нищо повече. Нямаше и намек, че са замесени англоезични канадци, че е имало някаква конспирация, политически или лингвистични подбуди за престъплението.
Но детективът подозираше, че жълтата преса няма да е толкова сдържана.
— Става въпрос за онази библиотека, нали? Мястото, където ходеше, за да работиш? — попита Емил, докато разчупваше един кроасан и фини трошици се посипаха по масата. Той бе вечерял навън с приятели предишната вечер и затова с Гамаш не се бяха виждали след убийството.
— Да, ЛИД — потвърди инспекторът.
Възрастният мъж го изгледа с пресилено сериозно изражение.
— Можеш да ми кажеш, Арман. Нали не си го…
— Убил? Никога не бих убил непознат. Виж, приятел…
Емил Комо се разсмя, но след малко притихна.
— Горкият човечец.
— Да, горкият. Всъщност бях там, присъствах на първоначалните разпити. Инспектор Ланглоа бе така любезен да ми разреши.