— Но ако знаем къде е погребан, къде е мистерията? Къде са останките му? И защо няма официални сведения за погребението на най-важния човек в цялата колония?
— Ех, нещата никога не са прости, нали? — отбеляза Жан. — Параклисът е изгорял няколко години по-късно и всички записки, съхранявани в него, са били унищожени.
Инспекторът се замисли.
— Един пожар наистина би унищожил писмените архиви, но не и погребано тяло. И все пак досега трябваше да сме го открили. Прав ли съм?
Рене сви рамене.
— Да, трябваше. Има множество теории, но най-правдоподобната е, че са погребали Шамплен в гробището, а не в параклиса, така че огънят не го е засегнал. С годините колонията се разраствала…
Едрият мъж замълча, но жестът му беше изразителен. Бе разперил широко ръце. Другарите му също мълчаха, свели поглед.
— Да не искате да кажете, че са построили сграда върху останките на Шамплен? — попита детективът.
Тримата господа изглеждаха посърнали, но никой от тях не възрази. Накрая Жан проговори:
— Има и друга теория.
Менторът на Гамаш въздъхна:
— О, не, пак ли? Няма никакви доказателства.
— Няма доказателства за която и да е от теориите — изтъкна Жан. — Съгласен съм, че са само догадки. Но ти просто не искаш да повярваш в тях.
Емил млъкна. Явно Жан бе нанесъл удар право в целта. Дребничкият мъж се обърна към Гамаш:
— Другата теория е, че докато град Квебек се е разраствал, строителните работи са вървели с пълна пара, както каза и Рене. Но успоредно с тях са течали разкопки. Дълбаели са под линията на замръзване, за да подготвят основите на бъдещите сгради. Градът процъфтявал и се развивал много бързо. Нямало време да се замислят за мъртвите.
Инспекторът осъзна накъде вървят нещата.
— Значи според тази теория не са построили нищо върху Шамплен.
Жан бавно поклати глава.
— Не са. Изровили са го заедно със стотици други скелети и са го захвърлили в обща яма. Без лоши намерения, просто не са знаели.
Гамаш мълчеше смаяно. Дали американците биха постъпили така с Вашингтон? Или британците с Хенри VIII?
— Възможно ли е? — Някак естествено му дойде да се обърне към Емил.
Менторът му сви рамене, а сетне кимна:
— Възможно е, но Жан е прав. Никой от нас не иска да го признае.
— Ако трябва да сме честни — отбеляза дребният мъж, — тази теория е най-малко вероятно да отговаря на истината.
— Важното е — намеси се Рене и отново погледна картата, — че ето това са били пределите на първоначалното селище през 1635 година. — Описа кръг с пръст върху старинната илюстрация, след това я отмести встрани и посочи същото място на съвременната карта. — Горе-долу в радиус от няколкостотин метра около мястото, където се намираме в момента, в шатото. Гледали са да не се разпростират много. По-лесно се защитава малка територия.
— А какво е имало наоколо? — поинтересува се Гамаш, който вече разбираше какво му обясняват.
— Нищо — отвърна Жан. — Гора. Скали.
— А на мястото на днешното Литературно-историческо дружество?
— Дървета.
Рене дръпна старинната карта пред себе си и сложи пръст върху огромно празно пространство на значително разстояние отвъд пределите на селището.
Нищо.
Не беше възможно да са погребали Шамплен толкова далеч от всякаква цивилизация.
Нямаше как бащата на Квебек да почива в мазето на Литературно-историческото дружество.
— Е? — Гамаш се облегна назад. — Защо тогава Огюстен Рено е бил там?
— Защото е бил луд, може би? — отвърна Жан с въпрос.
— Такъв си беше — потвърди Емил. — Шамплен е обичал Квебек повече от всичко на света. Не искал да чува за нищо друго, живеел само заради своя град. А Рено обичаше Шамплен със същия плам. Плам, граничещ с лудост.
— Граничещ? — повтори Рене. — Ако лудостта беше държава, той щеше да е нейната столица. Огюстен Рено щеше да е императорът. Граничещ! — измърмори.
— Може би — промълви Емил, докато се взираше в старинната карта. — Възможно е да не е търсел Шамплен. Може да е отишъл с друга цел.
— Каква например?
— Ами… — Наставникът на Гамаш го погледна. — Това е литературно дружество. Вероятно е търсел книга.
Гамаш се усмихна. Вероятно. Стана и изчака да донесат палтото му. Сведе поглед към съвременната карта и забеляза нещо.
— Старият параклис, който е изгорял при пожар, къде би бил разположен на тази карта?
Рене показа. Спря пръст върху базиликата „Нотр Дам“, грамадната църква, където са се молили силните на деня. Докато сервитьорът помагаше на Гамаш да облече връхната си дреха, едрият мъж се приведе към детектива и прошепна: