Гамаш отново погледна картината на стената, която висеше редом до разпнатия Христос.
— Значи нямаме представа как е изглеждал Шамплен, кога е бил роден и къде е погребан. Какво още сме научили за него от дневниците му?
— И това е интересно. Почти нищо. В дневниците си предимно е описвал експедициите и ежедневието си, но не е споделял нищо за вътрешния си свят, за мислите и чувствата си. Пазел е личния си живот лично за себе си.
— И не го е описал дори в дневника си? Защо?
Отец Себастиен вдигна ръце към тавана в жест на недоумение.
— Има няколко теории. Според една от тях е бил шпионин на служба при краля на Франция. Друга е още по-интригуваща. Някои хора смятат, че всъщност е бил син на краля. Незаконен, разбира се. Но това би обяснило защо обстоятелствата около раждането му тънат в тайнственост и защо човекът, който е заслужавал да бъде прославян, е обвит в мистерия. Тази теория обяснява и защо е бил изпратен тук, накрая на света.
— Споменахте, че Огюстен Рено е намерил оловен ковчег и някакви монети под едно от светилищата, но разкопките са били прекратени. Възможно ли е да е бил на прав път? Открил ли е Шамплен?
— Искате ли да погледнете?
Гамаш се изправи.
— Да, моля.
Тръгнаха по обратния път, прекръстиха се на минаване покрай олтара и пресякоха главния кораб на църквата, а след това влязоха в малка ниша, подобна на пещера, със свой собствен олтар, върху който горяха свещи.
— Насам — промуши се отец Себастиен зад олтара и се наведе, за да мине през ниска арка.
В грубо изсечена в скалната стена вдлъбнатина бе оставено фенерче. Свещеникът го взе, включи го и огря тясното пространство. Лъчът заигра по камъните и се спря върху ковчег.
Инспекторът потръпна развълнувано. Дали това бе той?
— Отворен ли е? — проговори тихо.
— Не — отвърна шепнешком свещеникът. — След цялата шумотевица в медиите властите най-накрая склониха да разрешат на Рено да продължи разкопките, но под тяхно наблюдение. Археолозите бяха бесни, но за пред обществото се изказваха така, сякаш са доволни от компромисното решение. След като направиха рентгенови снимки и прегледаха куп документи обаче, стигнаха до извода, че останките не може да са на Шамплен, а става въпрос за ковчег от по-нови времена, в който е погребан маловажен духовник.
— Сигурно ли е? — обърна се Гамаш към отец Себастиен. Едва различаваше фигурата му в сумрака. — Вие сигурен ли сте?
— Самият аз убедих властите да продължат разкопките. Всъщност изпитвах уважение към Рено. Не беше завършил археология и нямаше опит, но не беше глупав. И беше открил нещо, до което никой друг не бе успял да се добере, включително и аз.
— А откри ли Шамплен?
— Не. Искаше ми се да вярвам, че е погребан в този ковчег. Това щеше да е невероятно събитие за нашата църква, щеше да доведе повече хора и, разбира се, пари. Но когато проверихме по-внимателно и събрахме всички факти, стана ясно, че няма как да е Шамплен.
— Ами монетите?
— Наистина датираха от XVII век и бе потвърдено, че някога параклисът и гробището са били точно тук, но нищо повече.
Мъжете се върнаха в осветената ниша с олтар.
— Отче, според вас какво се е случило с Шамплен?
Свещеникът не отговори веднага.
— Според мен след пожара е бил погребан отново. В архивите се споменава повторно погребение, но не се казва къде и няма официални данни. Тази църква е горяла няколко пъти и с всеки пожар са си отивали безценни архиви.
— Изучавали сте Шамплен почти цял живот. Какво е вашето мнение?
— По-рано ме попитахте защо е толкова важен, защо всичко това е важно и защо търсенето на останките му има такова голямо значение. Има. Шамплен не е бил просто основател на колония. В него е имало нещо различно, нещо, което го правело по-специален от всички останали изследователи преди него. Мисля, че това обяснява защо е постигнал успех там, където другите са се провалили. И защо днес всички го помнят и почитат.
— Какво го е правело различен?
— Знаете ли, той никога не е наричал Квебек Нова Франция. Французите са казвали така на тези земи. Управниците след него също са възприели това име. Но не и Шамплен. Знаете ли как е наричал новите територии?
Гамаш се замисли. Отново бяха в основния кораб на църквата и детективът отправи почти невиждащ поглед в далечината, където се извисяваше позлатеният олтар със светците и мъчениците, ангелите и разпятията.
— Новият свят — промълви накрая.
— Новият свят — потвърди отец Себастиен. — Затова го обичат. Той символизира всичко велико и дръзко, всичко, което Квебек е можел да бъде и все още може. Символизира свободата, саможертвата и далновидността. Не просто е основал колония, а е създал един Нов свят. Затова и го почитат.