След като обядваха супа и сандвичи, Питър Мороу отиде в ателието си, за да работи по най-новата си картина, а Клара и Жан Ги останаха в кухнята да почистят.
— Успяхте ли да прочетете досието?
— Да — потвърди домакинята и подаде на инспектора следващата мокра чиния. — Трябва да призная, че доказателствата за вината на Оливие са доста убедителни. Но ако приемем, че той не е убил Отшелника, значи някой друг е знаел, че старецът се крие в гората. Как би могъл да го открие обаче? Известно ни е, че самият Отшелник е потърсил Оливие, за да продаде част от вещите си, а и защото е имал нужда от компания.
— Освен това му е трябвал човек, който да му помага, като му носи неща от града — добави Бовоар. — Използвал е Оливие, който от своя страна също се е възползвал от него.
— Ползотворни взаимоотношения — вметна Клара.
— Струва ви се хубаво хората да се възползват един от друг, така ли?
— Зависи от гледната точка. Да вземем нас: Питър ме издържа, откакто сме женени, но пък аз му оказвам емоционална подкрепа. Това означава ли, че се възползваме един от друг? Може би, но ни се получава добре. И двамата сме щастливи.
Бовоар се запита дали наистина е така. Подозираше, че Клара може да е щастлива при всякакви обстоятелства, но нейният съпруг беше друго нещо.
— На мен не ми изглежда равностойно — възрази инспекторът. — Оливие е носел на Отшелника хранителни продукти веднъж на две седмици, а в замяна старецът му е давал безценни антики. Някой е бил прецакан от тази „търговия“.
Отнесоха кафето в просторната и приятна дневна. През прозорците нахлуваше ярка зимна светлина. Клара и гостът й се разположиха на големите фотьойли пред камината.
Художничката се загледа в кротките пламъчета и сбърчи чело:
— Според мен големият въпрос, даже единственият въпрос, е кой друг е знаел как да намери Отшелника. Старецът е прекарал години вдън гората, защо изведнъж някой е отишъл да го убие?
— Нашата теория бе, че Оливие го е убил, защото една от пътеките за конна езда, която е минавала покрай колибата, скоро е щяла да бъде разчистена. Отшелника и неговите съкровища щели да станат леснодостъпни.
Клара кимна.
— Оливие не е искал някой друг да стигне до съкровището и да го отмъкне, затова убил Отшелника. Решил го е на момента, не го е планирал дълго. Взел тежкия свещник и ударил мъжа по главата.
Чула бе това заключение по време на съдебния процес и го бе прочела отново предишната вечер.
Опита се да си представи как приятелят й извършва грозното деяние и макар умът й да се дърпаше като опарен от въображаемата сцена, бе склонна да повярва, че точно така се е случило. Не смяташе, че Оливие е способен да планира нечие убийство, но можеше да си представи как го извършва в пристъп на гняв и алчност.
След станалото бе прибрал менората. Вдигнал бе окървавената вещ от пода до мъртвеца. Казваше, че я взел, защото по повърхността й имало негови отпечатъци. Бил уплашен. Но също така бе признал, че менората е безценна. Алчността и страхът го подтикнали да постъпи ужасно неразумно. Постъпка, мотивирана от лакомия, а не от вина.
Съдията и съдебните заседатели не му бяха повярвали. Но сега Бовоар трябваше поне да допусне, че е възможно Оливие наистина да е реагирал така, макар да изглеждаше глупаво.
— Какво се е променило? — разсъждаваше на глас инспекторът. — Някой друг е намерил колибата на Отшелника.
— Някой, който навярно я е търсил с години. Някой, когото Отшелника е обрал.
— Но как е стигнал до него?
— Или е тръгнал след Оливие, или по новата пътека за конна езда — предположи Клара.
— Това ни насочва към семейство Пара — отбеляза Бовоар. — Трябва да е бил Рор или Хавък.
— Може и да е Стария Мъндин. Да не забравяме, че е дърводелец и резбар. Може да е проследил Оливие някоя вечер, след като е взел мебели за ремонт от бистрото, и да е издълбал онази дума, woo, върху парчето дърво.
Жан Ги възрази:
— Но той обработва дървесината професионално. Виждал съм негови творби. Думата woo е издълбана от аматьор, от човек, който просто си е дялкал.
Клара се замисли.
— Навярно е бил някой новодошъл в селото, може би това се е променило. Убиецът наскоро е пристигнал в Трите бора.
— Семейство Жилбер — рече Бовоар. — Те са единствените нови хора.