Марк и Доминик Жилбер, майката на Марк — Карол, и отчужденият му баща Венсан. Светецът негодник, известният лекар, който сега по ирония на съдбата живееше в колибата на Отшелника. На Жан Ги вече не му харесваше идеята, че доктор Венсан Жилбер е извършил убийството, но дълбоко в себе си се притесняваше, че може да се окаже точно така.
— Мисля, че трябва пак да разговаряме със заподозрените — обяви Бовоар. — Може да намина през къщата на семейство Мъндин днес следобед под претекст, че искам да си купя мебели.
— Чудесно, аз ще се опитам да поговоря с някои от другите. — Клара се поколеба. — Има и още един начин убиецът да е разбрал къде може да намери Отшелника.
— Да?
— Може да е разпознал някоя от ценните вещи, когато Оливие я е обявил за продажба. Тук пише — художничката потупа папката, — че е продал много от антиките чрез eBay. Хора от целия свят може да са ги видели, включително в Източна Европа. Ами ако някой си е познал вещите и е проучил къде живее Оливие?
— И го е проследил до Отшелника? — допълни Жан Ги. — Ще проверя.
Инспекторът започваше да разбира защо началникът му винаги полага усилия да спечели доверието на местните, когато разследва престъпление. Бовоар винаги се бе чудил на този подход и всъщност въобще не го одобряваше. Така се размиваха границите между следователя и обекта на разследването.
Но сега се запита дали наистина е чак толкова лошо.
Прекрачи прага на малката къща. Слънцето се отразяваше в искрящо белия сняг и отблясъците го заслепяваха. Сложи си тъмните очила.
„Рей-Бан“. Старата школа. Харесваше ги, придаваха му суров вид в студените дни.
Качи се в колата си и изчака да загрее двигателят. През това време седалките също започнаха да се затоплят. В леденостуден ден като този усещането бе почти толкова хубаво като секс. Включи на скорост и пое нагоре по хълма извън селото.
Пет минути по-късно пристигна в старата ферма. Екипът на Sûreté бе посещавал мястото за последен път към края на лятото, когато всичко цъфтеше. Даже прецъфтяваше. Растенията ронеха семена, листата на дърветата се обагряха в топли цветове, а осите се напиваха със соковете на презрелите плодове.
Но сега всичко наоколо бе мъртво или потънало в зимен сън, а фермата, която преди кипеше от живот, изглеждаше изоставена.
Когато Бовоар бавно приближи автомобила към къщата, вратата се отвори и се показа Съпругата, хванала за ръчичка малкия Чарли Мъндин.
Инспекторът слезе от колата, жената му помаха, а иззад нея към отворената врата се зададе и Стария Мъндин, като бършеше с кърпа големите си изразителни ръце.
— Добре дошъл — посрещна го усмихнато Съпругата и го целуна по двете бузи. На Бовоар не му се случваше често да го поздравяват така, докато работи по някой случай, но си припомни, че в момента не е на работа.
Подобно на Стария Мъндин, Съпругата бе млада и зашеметяващо красива, но не като модел от страниците на „Вог“. Красотата й извираше от видимите от пръв поглед крепко здраве и добродушие. Тъмната й коса бе късо подстригана, очите й бяха с дълбок кафяв цвят, големи и топли. Усмихваше се непринудено и спонтанно също като Стария и като Чарли.
— Влизайте, преди да сте замръзнали — настоя Стария и побърза да затвори вратата след инспектора. — Искате ли чаша горещ шоколад? С Чарли досега се возихме на шейни, тъкмо се връщаме и не бихме отказали нещо сгряващо.
Кръглото личице на Чарли бе поруменяло от студения въздух навън, очите му блестяха и момченцето вдигна поглед към Жан Ги, сякаш го познаваше, откак се помни.
— С удоволствие — кимна Бовоар и пристъпи в дома им.
— Извинете ни за бъркотията вкъщи, инспекторе — оправда се Съпругата и покани госта в топлата кухня. — Все още ремонтираме.
Личеше си. В някои стаи стените още не бяха измазани, в други бе направена шпакловка, но не бяха боядисани. Кухнята изглеждаше като излязла от петдесетте години на миналия век, но не в добрия смисъл. Беше безвкусна, а не в ретро стил.
— На мен ми изглежда добре — излъга Бовоар. Но все пак мястото му се струваше удобно и изпълнено с домашен уют.
— Едва ли се забелязва — обясни Стария, докато помагаше на Съпругата за горещата какаова напитка, — но се потрудихме доста. Трябва да видите как е на горния етаж. Чудесно се получи.
— Старче, не ми се вярва инспекторът да е бил толкова път, за да разгледа как сме ремонтирали къщата — засмя се Съпругата. Приближи се до кухненската маса и поднесе димящи керамични чаши, пълни с горещ шоколад, като всяка бе украсена с голям, топящ се бонбон маршмелоу.