Всеки нормален човек на нейно място вече щеше да се е отказал. Всеки порядъчен полицай щеше да си е подал оставката. Това назначение приличаше на някогашните процеси, на които съдели вещиците. Ако потъне, значи е невинна. Ако оцелее, значи е вещица.
Полицай Никол оцеля.
Въпреки това Бовоар не се замисли нито миг по-дълго. Хукна надолу по стълбите, като прескачаше по две стъпала, докато накрая се озова в подземието. Отвори рязко една от вратите и погледна зад нея. Стаята бе тъмна и му отне известно време да различи силуета на човек, седнал пред монитори със зелено сияние. По екраните неистово подскачаха назъбени линии, докато някой някъде произнасяше дума след дума.
Силуетът извърна лице към Жан Ги. Зелено лице и грейнали в зелено очи. Полицай Ивет Никол. Не я бе виждал от години и сега почувства как по кожата му пропълзяват тръпки. Предупреждение. Да не влиза. В тази стая. В живота на тази жена.
Но главен инспектор Гамаш го бе изпратил при нея. Затова Бовоар прекрачи прага. С изненада дочу от високоговорителя гласа на шефа си, който разговаряше за кучешки играчки.
— Използвали ли сте някога играчката „Дръж!“, сър? — питаше полицай Моран.
— Не съм чувал за нея. Какво представлява?
— Нещо като пръчка с чашка в единия край. Използва се за изстрелване на тенис топки. Хенри обича ли топки?
— Повече от всичко на света — разсмя се Гамаш.
— Идиотски разговор — обади се женски глас. Зелен глас. Млад, узрял, натежал от жлъч. — Какво искате?
— Да не би да подслушвате разговора? — запита инспектор Бовоар. — Каналът е зашифрован. Не би трябвало никой да има достъп до него.
— И все пак щяхте да ме помолите да започна да го подслушвам, нали? Не се правете на изненадан, инспекторе. Не е нужно да съм гений, за да разбера. Никой не идва тук, освен ако не иска нещо от мен. Вие какво искате?
— Главен инспектор Гамаш ви моли за помощ. — Почти се задави с думите.
— А когато главният инспектор иска нещо, го получава. Нали?
С тези думи полицайката отново се обърна към екраните. Бовоар плъзна ръка по стената и потърси ключа за осветлението. Когато го щракна, стаята се изпълни с ярко флуоресцентно сияние. Жената, която досега изглеждаше толкова заплашителна и неземна, изведнъж придоби човешки черти.
Нисичката, леко пълна млада жена с бледа кожа, осеяна с белези от пъпки, впери ядосан поглед в него. Косата й бе безжизнена и невзрачна. Никол присви очи заради внезапно грейналата светлина.
— Защо го направихте? — попита.
— Сър — тросна се Бовоар. — Вие сте позор за полицията, но все пак сте служител на Sûreté. Ще се обръщате към мен със „сър“, а главния инспектор ще назовавате с пълната му титла. И ще изпълнявате заповеди. Ето.
Тикна бележката в ръцете на полицайката, която вече изглеждаше много млада и много сърдита. Като капризно дете. Бовоар се усмихна, като си припомни първоначалната си тревожност. Ивет Никол бе жалка. Дребно човече, което заслужава само съчувствие. Нищо повече.
После се сети защо е дошъл.
Може и да беше дребно човече, но главен инспектор Гамаш рискуваше цялата си кариера, като я включваше тайно в разследването.
Защо?
— Разкажете ми какво знаете — проговори Никол, след като откъсна поглед от бележката и го впери право в очите на Бовоар. След малко добави: — Сър.
Погледът й го смути. Беше много по-интелигентен и буден, отколкото очакваше. Остър взор, в чиито дълбини все още проблясваше зелена искрица.
Инспекторът настръхна от думите й. От изречението „Кажете ми какво знаете.“ Това бе първата фраза на шефа му, когато пристигнеше на местопрестъпление. Гамаш задаваше въпроса си и слушаше внимателно, с уважение. Замислено.
Пълната противоположност на своеволната полицайка.
Със сигурност се подиграваше с началника. Но в момента Бовоар имаше по-важна работа, отколкото да се заяжда с нея заради поведението й.
Разказа й всичко.
За стрелбата, за отвличането, за твърдението на фермера, че е активирал бомба, която ще избухне в 11,18 часа на следващата сутрин.
И двамата инстинктивно погледнаха към часовника. Шест и десет вечерта. Оставаха седемнайсет часа.
— Главен комисар Франкьор смята, че похитителят е уплашен фермер от затънтената провинция, навярно собственик на малка плантация за марихуана, който е изпаднал в паника. Според него няма никаква бомба и никакъв план.