Първо чу гласовете. Дълбоки. Ниски. Невероятно мъжествени. А после входната врата се отвори и се разнесе тропот на цял куп тежки крака в ботуши, които прекрачваха прага...
Първата мисъл на Парадайз бе да се скрие под бюрото.
Членовете на Братството на черния кинжал пристъпиха вътре, до един облечени в черни кожени дрехи и до един въоръжени със свирепи на вид оръжия. Бяха по-едри, отколкото си ги спомняше от запознанството им предишната вечер. А те и в спомените й си бяха достатъчно едри.
- ...да им изпразня един пълнител в главата - тъкмо казваше единият.
Думите му бяха последвани от смях, а после друг добави:
- Или в задника. Не съм придирчив.
А после се заковаха на място, приковали поглед в нея. Слава богу, че беше седнала. И че писалището представляваше нещо като бариера между нея и всичките тези воини.
- Здрасти - каза онзи с бостънския акцент. - Първата ти нощ, а?
Парадайз тъкмо кимваше, когато баща и влезе забързано.
- Тук съм, тук съм. - Той си проправи път между тях. Парадайз, как си?
Когато баща й дойде при нея, тя се изправи и го прегърна здраво. Можеше да се справи, каза си. Със сигурност можеше да се справи.
Наистина.
Честно.
Господи, в къщата имаше толкова много мъже.
* * *
Близнаци. Щеше да има близнаци.
Изтегната в болничното легло, Лейла поглаждаше корема си със свободната си ръка, онази, която не се подаваше от гипса, стигащ над десния й лакът. Болката от двете падания си беше отишла, счупването, за което Мани се беше погрижил, вече бе зараснало. Гипсът, найлонът или каквото там беше, щеше да бъде срязан след малко.
Близнаци.
Въпреки че бе имала цял ден, през който да се опита да свикне е тази новина, все още беше слисана... и на всичкото отгоре, с Куин така и не го бяха обсъдили както трябва. Не бяха говорили и за това, какво беше привлякло вниманието му, когато преглеждаше дрехите й.
Докато той се върне с памучна нощница и любимия й розов халат, Лейла вече бе заспала. Куин я беше завил с халата и я беше оставил на спокойствие.
Дали й беше ядосан? Дали се беше досетил, че е лъгала за това, къде ходи с колата?
Проклятие, както биха се изразили братята...
Почукването, долетяло откъм вратата, я накара да вдигне глава.
- Да?
Сякаш прочел мислите й, Куин се показа на прага.
- Здрасти. Исках просто да видя как си, преди да изляза за през нощта. Добре ли си?
Лейла си пое дълбоко дъх, мъчейки се да не допусне нещо да се изпише по лицето й.
- Добре съм. Ами ти?
- И аз.
Дълга пауза. От която сърцето й заби учестено.
- Ами благодаря ти за халата. - Лейла погали пухкавия плат. - Наистина го оценявам. Тъкмо се събудих, но ей сега ще го облека.
След един миг Куин прекрачи прага и затвори вратата зад себе си. Разноцветните му очи се плъзнаха по тялото й и като никога бяха сдържани.
- Е, посвикна ли? - попита той. - С новината за близнаците, имам предвид.
- Ами да. Искам да кажа, все още си е шок... - Лейла сви рамене. - Но свиквам. Щастлива съм. Две! Каква благословия! Искам да кажа, да.
- Аха. Добре.
Мълчание, в което той напъха ръце в джобовете на кожения си панталон, а Лейла си играеше с реверите на проклетия халат.
И се обля в пот под болничните завивки.
- Искаш ли да ми кажеш нещо? - попита Куин.
Думкането в ушите й беше толкова силно, че бе почти сигурна, че изкрещя в отговор.
- За какво?
- За това, какво си правила снощи.
Заповяда си да издържи на погледа му.
- Отидох да покарам.
- Защо по дрехите ти имаше листа?
- Моля?
- Дрехите ти. Снощи. Когато ги отнесох в стаята ти, по тях имаше пръст и листа. Ако си прекосила двора и си припаднала във вестибюла, защо бяха в това състояние?
Лейла наведе очи, макар да знаеше, че така изглежда виновна. Но разбира се, тя беше виновна.
- Лейла? - Куин изруга тихичко. - Виж, ти си голяма жена. Въпреки че носиш малките ми, нямам право да се бъркам в живота ти, освен ако не става дума за нещо, свързано с бременността. Просто искам да съм сигурен, че не те грози опасност. Заради теб самата. Заради малките.
Мамка му.
Сега бе моментът, помисли си Лейла. Трябваше да го направи сега.
- Чувствам се като хваната в капан - чу се да казва.
Между Кор и Братството. Между опасност и сигурност. Между желание и проклятие.
- Досетих се. - Куин кимна. - Пътуванията с колата. Често излизаш.
- Разхождам се.
- Къде?
- Навън. - Наум тя разигра най-различни сценарии, в които си признаваше всичко, разменяйки съществителни и глаголи, мъчейки се да намери начин да опише онова, което правеше, без да му изкара акъла. - Сред природата.